Лого на страниците (малко). Система Orphus
Ако забележите грешка, маркирайте израза с мишката и натиснете Control+Enter. Благодаря!
Александър Иванов
Когато нещата не вървят
Оф! Чета за някакви „облаци“… Това пък кво е?
 
Сървър, бе. Най-обикновен интернетски сървър.
Мисли за това като за сървър, на който можеш да си запазиш нещо. Можеш, например, да си запазиш отметките в интернет (favorites в Internet Explorer или bookmarks във Firefox). Можеш да си запазиш там телефонния указател или календара с бележките кога какво трябва да свършиш. Ползата от това е очевидна — имаш достъп до тези данни навсякъде, където имаш и достъп до интернет. И на всякакви устройства — телефон, таблет, нотбук, лаптоп и знам ли още какво ще бъде измислено. Не е лошо.
Но „облачната технология“ предоставя и друго — програмно осигуряване, което е достъпно през интернет. Например, средства за синхронизиране на данните ти между различните ти устройства, приложни програми от типа на „офис“ пакетите и прочее.
Ако вече имаш регистрация в gmail, вече имаш и достъп до „облачните услуги“ на Google: Google Drive ти осигурява известно дисково пространство — в него е пощата ти, данните ти, снимки и файлове, които може да направиш достъпни и за други хора (това е начинът да изпращаш големи файлове на кореспондентите си в пощата), разполагаш и с нещо като „офис“ пакет и календар и с възможността да си направиш блог чрез Blogger.
Дори се възвръща старата идея на „големите компютри“ (англ. mainframes, ама на жаргон ги наричали big iron) с терминали, повече или по-малко „умни“. Тоест, вместо да си купуваш собствен компютър (с много памет, дискове, вентилатори и пр.), а практиката сочи, че от него използваме средно между 2% и 5%, купуваш си такъв един „умен“ терминал и „всичко“ си правиш в облака. Ей сега (март 2014 г.) фирмата ASUS пусна едно такова устройство на пазара: ASUS Chromebox. Ама не е единственото, де — давам го само за пример, не ми плащат реклама…
Всяка хубост си има и лошата страна — в „облака“ поверяваш личните си данни на други хора. Всяка фирма, предоставяща „облачни услуги“, предоставя и подробен „документ за конфиденциалност“ — прочети го хубаво, защото, щом приемеш услугите на фирмата, приема се, че de jure си подписал и договор с техните условия. И, ако се замислиш, телефонният ти бележник, календарът ти, електронната ти поща, отметките ти в интернет разказват всичко за тебе, дори повече, отколкото знае мама.
Затова по-подозрителните хора, притежаващи малко сръчност, превръщат домашния си компютър в „облачен сървър“. Owncloud предоставя софтуер за това, а Григор Гачев дава някои разяснения на български: Моят личен „облак“ и Домашният „облак“: Хардуерът. По-актуална информация как да си направиш собствен „облак“, ще намериш в интернет.