Лого на страниците (малко). Система Orphus
Ако забележите грешка, маркирайте израза с мишката и натиснете Control+Enter. Благодаря!
Александър Иванов
Когато нещата не вървят
Ама какво се прави с мишката? Едни цъкат, други чукат…
 
А да ти кажа сега — трети щракат.
Всъщност всички ние чукаме — чукаме по клавишчетата, чукаме с мишката по иконките. Янакиев даже пише: „начуквате с клавишите командата…“.
Но когато преди 10–15 години българските ентусиасти на отворения код се захванаха да превеждат на български текстовете и съобщенията на програмите, стори им се, че чукам е глагол малко двусмислен.
Понеже и в тази работа филолозите, както обикновено, не се включиха, нямаше кой да обясни на ентусиастите, че малко се престарават — в българския език комай всеки преходен глагол, употребен без пряко допълнение, става „двусмислен“. Та така преводачите измислиха с мишката да се щрака.
То хубаво, ама остана само на хартия (на екран). В разговор никога не съм чувал някой да щрака с мишката. Така — съвсем нормално — се появи стилистично разслояване. Когато сега прочета някъде „щракни с мишката…“, аз си казвам: „Аха! Човекът (авторът) ги знае тези работи, следил е споровете на времето си и е чел препоръките на преводачите!“.
А в разговор редовно с мишката се цъка. И нищо странно — английското click също е звукоподражателно. Сред младежта дори може да чуеш препоръка: Поразцъкай я малко тая програма! Това ще рече: разучи я малко, разходи се из менютата, отвори това-онова, виж я какво прави.
Така че с мишката чукай, цъкай, щракай — трудно ще направиш стилистична грешка.
Само за едно ще те помоля — не „кликай“ с мишката! Защото думите клик и кликам/кликна ги има и в български, има ги и във всички славянски езици, ама те произхождат от праславянския глагол *klikti и са свързани с 'вик, викане'. Та като ми кажеш „на един клик разстояние“, туй ми се струва хем малко шумно, хем малко недопреведено... I'm sorry!