Лого на страниците (малко). Система Orphus
Ако забележите грешка, маркирайте израза с мишката и натиснете Control+Enter. Благодаря!
Четива за линукс
 
В този раздел съм събрал четива за операционната система линукс (GNU/Linux, както е официалното й наименование).
Аз препоръчвам, горещо препоръчвам на филолога да използва тази операционна система. Особено полезна ще му е тя, ако се занимава с глотометрични изследвания.
Причините за това са толкова много, че не се наемам да ги изброя — като почнете от начина, по който се съхранява текстът (тъй нареченият encoding на системата), като минете през множество малки приложни програмки, които са включени в операционната система по подразбиране и с които може да обработвате текста си дори без да излизате от текстовия редактор, та стигнете до голям избор от програми за обработка на количествени данни или за визуализация (направа на графики, клипчета и пр.).
Сред не добре запознатите с въпроса съществува предубеждение, че за да работиш в линукс, трябва да си някакъв компютърен гуру. Това не е вярно.
Някога, в началото на 90-те, когато линукс беше в пелени, трябваха известни компютърни умения, за да го използваш. Това отдавна не е така. Сглобки като Ubuntu (и вариантите му) или като Mint (и вариантите му) са предназначени точно за хора като нас — притежатели на домашен компютър или на лаптоп. Те се инсталират елементарно и бързо.
Линукс никога няма да спре работата ви, за да се обновява. Вие получавате знак, че има налични обновления и може да ги приложите, когато на вас ви е удобно. При това може да видите предварително подробен списък на всички софтуерни пакети, които се обновяват, и може да отхвърлите или да приемете обновяването на всеки един от тях, ако имате някакви специални съображения.
В линукс никога няма да видите изненадващо съобщение, че след 30 секунди ще се рестартира системата. Ако се налага рестартиране на системата, което се случва сравнително рядко, вие получавате знак за това, но може да продължите работата си и да рестартирате, когато на вас ви е удобно. Или чак на другия ден.
На личен, домашен компютър с линукс не е необходима никаква поддръжка, освен да обновявате редовно софтуерните пакети в удобно за вас време. Няма нищо подобно на базата Registry от Windows, няма да ги почиствате, няма да ги преподреждате. Няма дефрагментация на диска — файловата система сама се грижи за това. Не е необходимо да триете временни или архивни файлове, за да освободите място на диска. Е, кошчето за боклук от време на време трябва да си изхвърляте, нали?
Няма в линукс компютърни вируси, няма троянски коне, няма никакъв друг програмен боклук и не ви трябва да си губите времето с антивирусни програми.
Е, от философска гледна точка нито един компютър, който е свързан с мрежа или има входно-изходни устройства, не е 100% сигурен. Ама на практика личният ви компютър с линукс е достатъчно сигурен — аз работя с линукс от 2000-та година и досега злонамерен софтуер не съм регистрирал. А имам известен опит.
Това — по отношение на вирусите. Но то не означава, че не трябва да съхранявате добре труда си, нито че не трябва да проявявате здрав разум. Но затова ще пиша другаде.
Никак не е маловажно и това, че когато инсталирате линукс, вие използвате само законен софтуер. Струва ми се, че в това отношение — законността на използвания софтуер — „средният“ компютърен потребител е доста неграмотен.
 
Често съм чувал: „На моя лаптоп всичко е законно — аз го купих с Windows!“. Това е едно разпространено, но доста наивно твърдение.
Че сте си купили компютъра с Windows, не е лошо — Windows се продава най-вече с хардуера и това е традиционна политика на компанията, а е и най-евтиният начин да се сдобиете със законно копие на Windows.
Ама как стои работата с останалите програми? С тъй наречения „офис“ пакет, с архивиращите програми, с обслужващите програми, които често работят значително по-добре от предвидените в Windows, с игричките и с всичко останало, което се натрупва полека-лека на всеки работен компютър? Сигурни ли сте, че нямате нито една „кракната“ нелицензирана програма, свалена някъде от торентите?
Аз не съм виждал личен компютър с Windows, на който да няма нито една такава „незаконна“ програма. Това е, така да се каже, обществена тайна. В същото време твърде често собственикът на компютъра е в пълно неведение по въпроса — „кракнатите“ програмки често са сложени от някой „специалист“, който е „оправял“ компютъра.
Само че законодателството май във всички страни определя използването на нелицензирани програми като престъпление. Това означава, че на всяка граница, която преминавате, граничните служители могат да поискат да проверят вашия лаптоп и ако намерят на него дори една нелицензирана програма, могат да ви го отнемат като „оръдие на престъпление“. Същото е в сила и в България. И ако ви отнемат компютъра, не може да се оправдавате с това, че сте ниско квалифициран или не познавате закона. Не става.
Ами ако на лаптопа ви е „презентацията“, заради която пътувате? Ами ако на лаптопа ви е книгата, която пишете от две години? Ами паролите ви — за Facebook, за Skype, за електронната поща, па ако сте сбъркали — и за интернетското ви банкиране? Какво правим с всичко това?
Когато използвате линукс, вие използвате програмно осигуряване с отворен код, тоест — напълно законен софтуер, и няма никакъв риск да изтеглите от хранилищата (репозиториумите) някаква „незаконна“ програма — в това отношение идеолозите на отворения код са изключително строги и бдителни.
В хранилищата има и малко количество „фирмен софтуер“ (non-free), който обаче е предоставен от фирмите-собственички, за да го използвате в линукс — такива са някои драйвери за графични карти, Adobe Flash Player, Skype на Microsoft. Подчертавам още веднъж — щом този софтуер е включен в хранилищата на линукс, това е станало само с разрешението на фирмата-собственик и може да го използвате без притеснения.
Разбира се, линукс не ви предпазва „автоматично“ от „кракнати“ нелицензирани програми. В линукс има различни начини да стартирате уиндоуски и досов софтуер, че дори и да стартирате цял Windows във виртуална машина. Ама това няма как да стане без ваше знание и участие.
Като инсталирате линукс и погледнете в хранилищата, вероятно ще онемеете — там има десетки хиляди програмни пакета в най-различни области. Инсталирането на нова програма става за секунди, ако е много голяма, например пакета LibreOffice — за минути, и веднага след това може да работите с нея. Няма нужда да рестартирате системата. Това е.
А сладостта на свободата ще откриете малко по-късно. С линукс работи голяма, много голяма и добронамерена общност по целия свят, а това означава, че имате непрекъсната 24-часова поддръжка. От много години насам не ми се е случвало да не намеря веднага адекватен отговор на какъвто и да било въпрос. Само използвайте Google.
 
* * *
Досега говорих предимно за „общия потребител“, сега искам да се върна към онова, с което започнах, към удобствата в линукс за филолога изследовател.
Кодировката на текста (англ. encoding) в линукс е една и съща навсякъде — и в графичната среда, и без графична среда (в конзолата), и в графичния терминал. При това в съвременните сглобки на линукс е избрана по подразбиране кодировката UTF-8, която отразява целия стандарт Unicode и върви навсякъде през интернет.
В Windows не е точно така — в графичната среда там се използва кодировка UTF-16LE, но в потребителската конзола (Command Prompt или там както се нарича напоследък), се използват старите еднобайтови кодировки на Microsoft, които се избират заедно с езика. Любознателният читател може да хвърли поглед на тази професионална дискусия или на тази потребителска дискусия.
Последните два абзаца може да ви са се сторили много „технически“. И да ви кажа — информатиците и програмистите обикновено също зле се оправят в дебрите на Unicode и в бурната история на този стандарт. Но филологът трябва да се запознае с него и да следи развитието му, нали „буквичките“ формират работния му материал! Предвидил съм да дам малко разяснения по-нататък, да е живот и здраве.
Ето примерче от етимологичния речник на Ст. Младенов (добавката с глаголица е от мене):
вѣ́ра сѫщ, ж.; стб. вѣра (ⰂⱑⰓⰀ добавка), рус. вѐра, …, чеш. víra, словен. vêra …; срав. зенд. var-, varəna, …, лат. ve̅rus, … фр. vérité …
Може да виждате този текст правилно през интернет, а може и да не го виждате, ако липсват символи в шрифтовете, инсталирани на вашия компютър. Затова показвам и картинка:
 
Текст с различни символи в cream – Linux.
Разгледайте я внимателно — аз съм набрал този текст в обикновен текстов редактор (cream) в линукс, тоест това представлява „гол“ текст (англ. plain text), необходимия изходен материал за всякакви филологически изследвания.
В Windows експериментирайте сами, запишете някой текст с по-сложна графика, набиран, например, в Word, като обикновен текст (Plain Text) с разширение .txt. отворете го с някой текстов редактор и вижте резултата. Ето какво показват моите експерименти:
 
Текст с различни символи в cream – Windows, cp1251.
Това е при запис на предишния текст в стандартната за конзолата на Windows кодировка cp1251. Въпросителните знакове означават тук ‘информацията е загубена‘. И тя наистина е загубена — еднобайтовата кодировка cp1251 съдържа само латиница без диакритики и съвременната българска и руска кирилица; всички други символи изчезват при трансформация от многобайтово кодиране към cp1251.
 
Текст с различни символи в cream – Windows, UTF-8.
Това е опит да се запише текстът в UTF-8. Тук пък липсват символи в шрифта и се заместват с „някакъв“ символ. Но това е по-оптимистичен вариант. Инсталирайте си GNU FreeFont и използвайте този набор от шрифтове вместо Times New Roman, Ariel и Courier. Наборът от шрифтове FreeFont е със значително по-богато многообразие от символи и продължава да се допълва.
Днес в линукс може да обработвате не само многоезичен съвременен текст, но и старобългарски (кирилски или глаголически), старогръцки (с всичките му диакритични знакове и комбинации от знакове), както и текстове на редица други екзотични или мъртви езици. Рай за филолога!
Не казвам, че съвсем няма да имате проблеми. Ако приличате на мене, вие сигурно пазите стари текстови архиви от Windows, а може би още от ДОС. „Претакането“ им към кодировката UTF-8 обаче е елементарно и става без загуба на информация със програмката iconv. Тя е част от голямо множество помощни програмки в линукс, с които може да правите практически всичко.
Именно тези много помощни програмки, голямата част от които са предназначени точно за работа с текст, са друго голямо предимство на линукс за всеки филолог. За най-често използваните от тях аз съм дал известни разяснения в раздела Четива за глотометрията в доста подробния подраздел cream в режим „expert“, за други ще пиша обяснения тук.
 
Александър Иванов