Лого на страниците (малко). Система Orphus
Ако забележите грешка, маркирайте израза с мишката и натиснете Control+Enter. Благодаря!
 
Мирослав Янакиев
Грешки, които се допускат в желанието да бъдем кратки
Във в. Вечерни новини, 1956, № 7, Бюлетин на нашия дописник и кореспондент, с. 11–10.
Из лекцията, изнесена в курса по български език за дописниците.
 
Първо изискване пред дописниците е да пишат по-кратко. Не бива да бъдем разточителни със словото, не бива да казваме с двадесет думи това, което можем да кажем с десет. Но има твърде много хора, които поради недостатъчното познаване на българския език в стремежа си да бъдат кратки правят такива съкращения, че изразът им става ненормален от гледището на нашия книжовен език. Изразът им става грозен, звучи неестествено. Неправилното съкращаване е резултат от това, че пишещият не познава добре законите на българския език.
Много от тези закони обаче не може да се намерят в граматиката. Те все още не са разкрити от науката и стоят в тази сфера на нашето съзнание, която обикновено наричаме усет. Човек с добър езиков усет не би допуснал такива грешки. Но усетът не е нищо друго освен отражението на езиковия строй в съзнанието на отделния човек.
Примерите, които създават нашия усет, постепенно се натрупват в съзнанието. Те не идват изведнъж. Те не могат да дойдат и от въздуха. Те могат да дойдат само по пътя на слушането и на четенето. Друг път няма.
Няма вроденост в усета. От кого научаваме българския език? От средата, в която живеем. А ние живеем в среда, която говори по определен начин български, и след това пишем за всички българи. Този начин на говорене, който сме усвоили от нашите околни, от нашите близки, не винаги е пригоден за всички българи. Някъде ние усещаме това. Никой от софиянците например, които са израснали в Софийско, не би употребил „сакам“ в своя статия. Той ще напише „искам“, защото е научил, че думата „сакам“ не е пригодена за общуване с всички българи. Някъде обаче ние не усещаме така ясно непригодността на нашите езикови навици за общуване с всички хора. Почваме да пишем и да говорим така, както говорят нашите близки. А другите българи не са доволни от това. Срещаме се с тая трудност и тогава в желанието си да пишем правилно, почваме да се престараваме, почваме да си мислим, че всичко, което ни е присъщо при говоренето, при писането не бива да се използува.
В стилистично отношение именно резултат от такива престаравания са и грешките, допускани поради желанието да бъдем кратки. В българския език има и прости, и сложни изречения. Когато човек говори, не мисли дали употребява прости или сложни изречения, той най-често си служи с прости изречения.
Когато пишем, обратно, ние се стремим като че на всяка цена да употребим най-сложните изречения в нашата реч. А сложните изречения крият редица опасности, защото не можем да се опрем на усета си при изграждането им. Конструираме ги въз основа на недостатъчно надеждни образци — писмени източници (книги, по-често вестници).
Думите в езика се свързват по определен начин. Начинът, по който една дума се свързва с други думи, се нарича рекция или управление на думата. Най-голям брой грешки в нашата практика се дължат на това, че ние не държим сметка за управлението на думите в сложните изречения.
Ето пример на погрешно построено сложно изречение: „Смирненски разбира, убеден е във всемирната роля на Великата Октомврийска социалистическа революция“. Тук „Смирненски разбира“ е първото просто изречение, „убеден е във всемирната роля на Великата октомврийска социалистическа революция“ — второто. Какво е погрешното в това сложно изречение? Ние постоянно се учим на краткост, постоянно се мъчим да избягваме повторенията и авторът е решил да избегне повтарянето. Той би трябвало да каже така: „Смирненски разбира всемирната роля на Великата Октомврийска социалистическа революция. Той е убеден във всемирната роля на Великата Октомврийска социалистическа революция“. Явно е, че тук в двете изречения се споменава „всемирната роля на Великата Октомврийска социалистическа революция“. Авторът бързо, почти автоматично е съкратил думите, които биха се повторили. Но получената сложна синтактична цялост е погрешна, защото глаголът „разбирам“ се свързва с „всемирната роля на Великата Октомврийска революция“ направо, а вторият глаголен израз „убеден е“ не може да се свърже направо. Той изисква едно „в“. „Разбирам“ и „убеден съм“ имат различна рекция, различно управление. Оттук невъзможността да съкратим едното от двете еднакви пояснения.
Едното от двете повтарящи се пояснения може да се съкрати само ако е свързано с пояснявания израз по същия начин, по който е свързано с другия поясняван израз другото, оставащото пояснение. Иначе можем да избегнем повтарянето с помощта на различни заместници на пояснението, например местоимения.
Как трябва да се редактира посоченият за пример погрешен израз? Той би трябвало да получи следната форма: „Смирненски разбира всемирната роля на Великата Октомврийска социалистическа революция. Той е убеден в тази роля.“
Друг пример: „Освобождението на селяните от експлоатацията и нищетата може да дойде само в съюз и под ръководството на работническата класа“.
На какво се дължи грозотията на този израз?
И тук авторът е искал да бъде много кратък, много сбит, та е насъбрал три изречения в едно. Какво е имал предвид той най-напред? Имал е предвид да каже така: „Освобождението на селяните от експлоатацията може да дойде само под ръководството на работническата класа.“ След това се е досетил, че ако каже само „под ръководството на работническата класа“, няма да е достатъчно. Нужно е било да каже, че същевременно селяните са „били в съюз с работническата класа“. Той е сложил „в съюз“ пред „под ръководството“, но не е съобразил, че изразът „под ръководството“ се свързва с „работническата класа“ с помощта на предлога „на“, а „в съюз“ — само с помощта на предлога „със“, т. е., че изразите „в съюз“ и „под ръководство“ имат различна рекция. Получила се е първата грешка в изречението.
Освен това на автора е дошло на ум, че не е достатъчно да каже за селяните: „Те са били освободени от експлоатацията.“ Той е решил, че е нужно да добави: „Те са били спасени от нищетата.“ Така се е стигнало до „освобождението на селяните от експлоатацията и нищетата“. В желанието си да бъде кратък, авторът е свързал с „освобождението на селяните“ не само „от експлоатацията“, но и „от нищетата“. А „от нищетата“ смислово не може да се свърже с „освобождението“.
Как трябва да поправим това изречение? Трябва да си послужим с повече думи. Ще кажем най-напред: „Селяните може да бъдат освободени от експлоатацията само под ръководството на работническата класа.“ След това с ново изречение ще добавим: „Само в съюз с нея, селяните ще се спасят от нищетата, в която живеят.“
Още един пример: „Бакалов не познава и не използува заслугата на Димитър Благоев като литературен теоретик и практик.“ Най-напред авторът е написал „Бакалов не познава заслугите на Димитър Благоев като литературен теоретик и практик“. После е добавил след „познава“ чрез знак за вмъкване „и не използува“. Той е искал да бъде кратък — вместо да добави цяло изречение, поставил само „не използува“.
Но да видим какво се е получило. Той не се е съобразил с рекцията, управлението на думата „използува“. Думата „познавам“ може да се свърже със „заслуги“, но съчетанието „използувам заслугите на някого“ има смисъл, който съвсем не съответствува на замисъла на автора. Да „използуваш заслугите на някого“ ще рече да ги „изкористваш“. Добре е да „използуваме“ „постижения“, „опит“ но не и „заслуги“.
Изречението би трябвало да получи следната редакция: „Бакалов не познава заслугите на Димитър Благоев като литературен теоретик и практик. Той не използува неговите постижения в литературната теория и практика.“
Още един пример: „Това повишава съзнанието и дълга им (т. е. на войниците) към изпълнение изискванията на военната клетва“. Каква грешка има и тук? Да се повишава „съзнанието“ може, но да се повишава „дългът“ не може. Думата „повишава“ не може да се свърже с думата „дълг“. Авторът е помислил първоначално само за „съзнанието“, а след това се е досетил, че трябва да се каже нещо и за „дълга“ и е добавил накратко „дългът“. В желанието си да бъде кратък авторът е конструирал неправилно изречението.
Как трябва да се поправи този израз? Като се раздели на три изречения. Краткостта ще отстъпи пред нуждата да се избягнат граматическите грапавини: „Това повишава съзнанието им и ги кара да чувствуват по-ясно дълга си към народа, подтиква ги да се съобразяват с изискванията на военната клетва.“ Изразът е по-дълъг, състои се от повече думи, но никой от читателите няма да се измъчва, когато го чете.
Друг пример: „Правата на партийните организации и на партийните комисии до какъв служебен ранг могат да се занимават с комунистите и може да вземат отношение към тях, са ясно указани в инструкцията на ЦК на БКП и директивата на политическото управление на МНО.“
Най-напред изречението е било следното: „Правата на партийните организации и на партийните комисии са ясно указани в инструкцията на ЦК на БКП.“ Но след това този, който е писал, се е сетил, че трябва да обясни за какви „права“ става дума. Вместо да употреби отделен израз, той е решил да пъхне обяснението си вътре в готовото изречение, но не е съобразил, че думата „права“ не може да се свърже с косвен въпрос (изречение, започващо с въпросителна дума). Авторът е трябвало да формулира мисълта си с повече думи, за да се избегне граматическата неправилност: „Правата на партийните организации и партийните комисии са ясно посочени в инструкцията на ЦК на БКП и политическото управление на МНО. В тях е обяснено с комунисти до какъв ранг могат да се занимават партийните организации и партийните комисии.“
Последен пример — на фирмите на някои обущарски предприятия четем „Производство на обувки и услуги“. В желанието си да бъдат кратки тези, които са направили фирмата „Производство на обувки“, не се съобразили, че „производството“ не може да се свърже с „услуги“.
Би трябвало да се пише: „Производство на обувки“ и под него без „и“ —„обущарски услуги“. Какви изводи се налагат от разгледаните примери? Да се въздържаме от добавки към написано веднаж изречение. Налага ли се някаква добавка, тя да се формулира с отделно изречение, като при това непременно после се прочете внимателно написаното заедно с добавката.
Трябва да се стремим към краткост вътре в рамките на изречението, а не към свеждане на цели изречения до кратки вставки в други изречения. Да се стремим към повече точки и по малко запетаи и тирета! Тогава мислите ни ще бъдат по-ясно и по-достъпно изразени.