Лого на страниците (малко). Система Orphus
Ако забележите грешка, маркирайте израза с мишката и натиснете Control+Enter. Благодаря!
 
Мирослав Янакиев
Отражение на нравствените отношения върху езика
В сб. Беседи за морала и красотата. София, 1980, с. 124–127.
 
В езиковите съобщения има винаги два вида информация. Всеки може да получи някакво съобщение от речта, но може да разбере и какво е отношението на говорещия към обекта, за който говори, и към събе­седника му. Ако чуем израз: „Няма чушки и толкова! Кво ме гледаш, ма? Не разбираш ли български език?“, ние веднага можем да разберем много неща. Най-напред изразът ни дава инфор­ма­ция, че разговорът се води в магазин на „Плод и зелен­чук“, разбираме, че няма чушки. Но наред с тази информация нау­чаваме още и това, че продавачката е груба, че тя се отнася с клиентите зле. Държи се с тях, като че ли те са направили много голямо престъпление, че са си позволили да идат на пазар и да я безпокоят. Понякога само по отделен израз можем да разберем какво е отношението на човека и към околните, и към труда му. Не може да се приеме, че изразът, който цитирахме, говори за осо­бена нравствена чистота.
Често в трамвая се чуват обидни думи, дори псувни. Всички, които се возят, си развалят настроението. Една ругатня сутрин мо­же да намали работоспособността за целия ден на много хора, защото грубото отношение, предадено направо директно чрез обидна дума, засяга човека и той тръгва с подтиснато самочув­ствие. Забелязано е например, че в предприятия, в които има навик да се крещи, да се правят за щяло и нещяло скандали, работоспо­собността на всички спада. Разбира се, това е така, защото самият скандал отнема от работното време. Но има и по-сериозна при­чина. Човек не забравя лесно обидата. Иска му се да сподели с някого несправедливостта, мисли какво е трябвало да отговори и съзнанието му дълго време е заето с друго, а не с трудовия процес.
Много млади хора не знаят дори съдържанието на обидните вулгарни думи, които употребяват. Служат си навсякъде с псувни, способни са да нарекат с най-обидни думи девойките. Тези техни изрази говорят за ниско равнище на езиковата култура, за ниско равнище и на нравствеността им. Понякога така се смята, че мо­жеш да станеш герой, така можеш да шокираш другите. Но този, който търси такъв евтин героизъм, не си дава сметка, че наранява хората около себе си. Разбира се, не си дава сметка и за друго нещо, или пък изобщо не иска да знае за него. Хората могат да си определят и те отношението към него като към гамен, като към невъзпитан и към лош човек.
Нравствено чистите хора не си позволяват да обиждат, да до­веждат околните до неприятни преживявания. Разбира се, това не означава, че човек трябва да говори лигаво, сантиментално като от любовен писмовник от миналия век. Може би еднакво обиден би бил изразът на продавачката от „Плод и зеленчук“, ако тя беше казала: „Розо на моето сърце, с прискърбие искам да наруша тишината около твоите нежни ушенца и да ти предизвестя днешната липса на тази тъй лелеяна от тебе стока – чушките.“ В този израз, който не е подходящ за общуване между продавачка и купувачка в два­десетия век, също може да има нещо обидно, да се долавя ирония. Така че този израз също не е подходящ. Обикновено човек избира израза си спонтанно и той непременно показва отношението му към събеседника. Дори този, който знае значението на изразите, дори той говори спонтанно, реагира несъзнателно. И ако изразите му са учти­ви, изискани, това говори за определени морални принципи, които са се превърнали в нравствена позиция на живота му. Добрият, сърдечният човек по-често употребява нежни, приятни за слу­шателя изрази. Той умее да се зарадва на близкия си, да го стопли дори с една дума. На такъв човек няма да му хрумне да каже за жена си: „Мойта чума пак си купила рокля“, или за баща си: „Оня дръвник не дава пари“. Към всички хора ще се отнесе с еднакво уважение, дори към близките си ще намери по-сърдечни и топли думи.
Не бива да се обърква учтивият разговор, високата езикова култу­ра, топлотата на израза с прекалените лигави обръщения, кои­то можем да чуем в много предприятия. Особено всред жените се шири едно обръщение, което често никак не се покрива с отношения­та и с чувствата, които изпитват помежду си колежките: „ми­личка“. Често днес се наблюдават общувания от този вид: „Миличка, къде остави ножицата?“, и след малко на друга колежка: „Тоя заплес Ива­но­ва си е изяла акъла с топъл хляб. Загубила ми ножицата. Така че, миличка, дай ми твойта.“ И без да се обяснява изразът, той е ясен за всички. Ясно е и лицемерието, което го е породило.
Вярно е, че това, което казваме, е спонтанен израз на отношение­то ни към човека, на нравствената ни позиция, но ако започнем да „се слушаме“ какво и как го казваме, ако започнем да наблюдаваме речта си, може да се стигне и до обратния процес. Чрез обогатяване на езиковата си култура, чрез стремежа си да говори по-изискано, по-учтиво човек постепенно променя и поведението си, усъвършенствува се и нравствено. Така че грижата за речта е и грижа за цялост­но­то поведение. Красотата на поведението и на израза са об­икновено в единство, а до такова единство стига всеки, който еднакво се грижи за цялостното, включително и за речевото си поведение.