Лого на страниците (малко). Система Orphus
Ако забележите грешка, маркирайте израза с мишката и натиснете Control+Enter. Благодаря!
 
Мирослав Янакиев
За „математическата лингвистика“
В сп. Език и литература, 1963, № 4, с. 82.
 
Кръгът от въпроси, свързани с възможностите за използуване математически методи при изследването на езиковите факти, все по-оживено се дискутира в лингвистическите среди по целия свят. В излязлата преди няколко месеца книга на съветския лингвист В. А. Звегинцев „Очерки по общему языкознанию“ (Москва, 1962) обемиста глава представя в добре обмислена форма пъстрото разнообразие от мнения, изказвани в тази дискусия — едни крайно оптимистични, други скептични, трети рязко отрицателни1.
Противно на редица съветски лингвисти, които използуват термина „математическа лингвистика“2, проф. Звегинцев не приема, че има основание да говорим за „математическа лингвистика“. Срещу термина „математическа лингвистика“ наистина може да се направят сериозни възражения. Той създава илюзията, че е възможно съществуването и за в бъдеще на лингвистика, която да не бъде математическа, т. е. да не използува строгите методи на математиците при изследването на езиковите факти. Именно затова терминът „математическа лингвистика“ е вреден и от него трябва да се откажем. Лингвистиката е една наука и трябва да се математизира изцяло, защото може да се математизира изцяло.
Проф. Звегинцев обаче е против термина „математическа лингвистика“ именно защото смята, че голяма част от лингвистическите изследвания и в бъдеще ще се правят без помощта на строгите математически методи. Нещо повече — той окачествява като „абсолютно неправомерни“ надеждите, че използването на математическите методи ще стане „универсален шперц (отмычка) за решаване на всички лингвистични проблеми“.3 За проф. Звегинцев въвеждането на строгите математически методи в лингвистичните изследвания е посегателство върху „самостойността“ на науката за езика, подобно на известни от историята на езикознанието опити да се подчини лингвистиката на други науки (физика, физиология, психология, логика, социология и етнология).
Не е трудно да се покаже, че опасенията на проф. Звегинцев са неоснователни. Необходимата математизация на лингвистиката не е явление, аналогично с „физикализма“, „психологизма“, „физиологизма“ и т. н. на някои лингвистични школи в миналото, поради това, че едно по-внимателно вглеждане в отношенията между математиката и лингвистиката като науки веднага разкрива подчинеността на математиката по отношение на лингвистиката. Математиката по своята същност е дял от лингвистиката. Тя е наука за значенията и трансформационните правила, описващи определени многообразия от писмени изрази, всяко от които можем да наречем „математически език“. Терминът „математика“ е аналогичен с термини като „славистика“, „германистика“, „индоевропеистика“.
Математиците са просто най-добрите измежду лингвистите, занимаващи се с изследване на части от езиковото многообразие, което като цялост образува обекта на лингвистиката. Следователно извършващата се най-интензивно математизация на лингвистиката не е никакво посегателство „от вън“. Тя е (да се изразим в полушеговития, но неизместващ същината на работата стил на проф. Звегинцев) само широко внедряване опита на първенците. Друг въпрос е доколко това внедряване се осъществява добре. Грешките са посочени от проф. Звегинцев най-компетентно, но да не забравяме, че се касае за „грешки на растежа“.
 

1. Книгата на проф. Звегинцев, ръководител на катедрата по приложно езикознание в Московския университет, духовито и същевременно точно определена от автора си като „стимул за създаване на учебник по общо езикознание“, осветява разностранно важни въпроси на съвременната лингвистика и предстоящото ѝ рецензиране в „Език и литература“ обещава да „стимулира“ интереса към проблематиката на общото езикознание и у нас.
2. Вж. Напр. Н. Андреев и Л. Р. Зиндер, Основные проблемы прикладной лингвистики. Вопросы языкознания, 1959, кн. 4, с. 3–19.
3. Очерки, с. 150.