Автобиография на Мирослав Янакиев Николов

Роден съм на 19 август 1923 г. в София в занаятчийско семейство. Родителите ми бяха дамски кроячи. Баща ми Янаки Николов Стоянов беше инвалид от Първата световна война, беше член на Българската социалдемократическа партия (широки социалисти) и беше многогодишен председател на Сдружението на дамските кроячи в България.

През 1942 г. се разболях от детски паралич (полиомиелит), от тогава съм с почти пълна пареза на двете ръце и частична пареза на левия крак. Завърших все пак през 1943 г. Първа Софийска мъжка гимназия като първенец по успех и постъпих в Софийския университет да следвам славянска филология. Дипломирах се като филолог славист през 1947 г. През същата 1947 г. Факултетският съвет на Историко-филологическия факултет на Софийския университет ме избра за редовен асистент на проф. Кирил Мирчев по история на българския език при катедрата по български език. Встъпих в длъжност на 5 ноември 1947 г.

Дипломната ми работа (тогава наричана „теза“) беше на тема: „Възникване и развой на така наречените глаголни форми за преизказване в българския език“. Смятам, че успях да докажа тезата си: под влияние на турския език през 18 век семантиката на българските глаголни форми се преустройва така, че част от тях започват да означават събития, за които информаторът съобщава като (пряк) свидетел.

Проф. К. Мирчев прие тази теза и я отрази в учебника си по историческа граматика на българския език. Прие я и проф. Вл. Георгиев, но ме посъветва да не публикувам труда си „по политически причини“.

Затова, по съвета на проф. Вл. Георгиев, не защитих подготвената за защита кандидатска дисертация на тема „Възникване и развой на така наречените глаголни форми за преизказване в българския език“, макар че бях взел изпитите за кандидатски минимум.

През 1952 г. бях повишен — избраха ме за старши асистент. През същата година бях избран и за хоноруван преподавател. От 1952 до 1963 г. работих като хоноруван старши преподавател, старши преподавател, преподавател и пак старши преподавател (названията на длъжността бяха сменяни чрез административни разпоредби). През този период съм водил упражнения по старобългарски език, история на българския език, практическа граматика, съвременен български език и съм чел лекционни курсове на редовни студенти, студенти вечерници и студенти задочници от специалностите българска филология, турска филология, руска филология, западни филологии, журналистика и архивистика по старобългарски език, история на българския език, съвременен български език (фонетика, лексикология, морфология, синтаксис), глаголическа и кирилска палеография, българска стилистика, българско стихознание, глотометрия (математическа статистика за филолози). Започнах да ръководя подготовката на дипломни работи от студенти по българска филология, славянска филология и журналистика. Водил съм занятия по журналистическа стилистика и със слушателите от журналистическата група във Висшата партийна школа към ЦК на БКП.

През 1963 г. бях избран за доцент, като за хабилитационен труд бях представил книгата „Българско стихознание“ (доцентското звание ми е присъдено от ВАК на 8 юли 1963 г.). Като доцент продължих да чета повечето от лекционните курсове, които четях като преподавател до 1963 г. Четох лекционни курсове по старобългарски език и историческа граматика на българския език на студенти по българска и руска филология и в новооткрития университет в Пловдив.

Три години (1963-1966) по съвместителство завеждах катедрата на преподавателите по български език за студенти чужденци към новосъздадения Институт за чуждестранни студенти. Две години (1966–1968) бях заместник-декан на Факултета за славянски филологии на Софийския университет.

Изпращан бях на специализация в Полша за 45 дена през 1959 г. и в Москва за шест месеца през 1963 г.; командирован бях: от ИЧС в Москва за един месец през 1966 г.; от СЧУ и БРАН — в Прага за две седмици през 1968 г.

От 1969 до 1984 г. (с едногодишно прекъсване) бях командирован да преподавам български език на студентите от специалността „българска филология“ в Московския университет „М. В. Ломоносов“.

През 1979 г. бях избран за професор, като за хабилитационен труд представих книга, озаглавена „Стилистиката и езиковото обучение“, където подробно е описан нов подход към изучаване на езиковата практика, наречен от мене глотометрически.

Под мое ръководство успешно са защитили дипломните си работи повече от 850 студента по българска филология и журналистика. Безизключителна особеност на всички тези дипломни работи е, че в тях се прилагат математико-статистически методи, които позволяват да се получават безспорни, стабилни резултати, изразявани не само словесно, но и числено. Старал съм се да съдействувам, колкото са ми позволявали силите, на колегите си от двата филологически факултета на СУ и от катедрата по славянска филология в МГУ да приближат все повече начина си на лингвистично мислене до начина на мислене, характерен за учените, работещи в областта на науките, които се занимават с измервания. В такава светлина съм оценявал работата на колегите си, когато съм рецензирал техни хабилитации и дисертации, представляващи различни страни на българския език, руския език, английския език и френския език.

Много старания съм вложил в подготовката на учебници и други пособия, с помощта на които в нашите средни училища да се премине в обучението по български език към последователно стилистична постановка. Предимствата на тази постановка са проверявани в многогодишни експерименти.

Винаги съм вземал активно участие в работата по усъвършенстване на учебните програми за ЕСПУ не само по български език и литература, но и по чуждите езици. Като член на националната лекторска група многократно съм изнасял лекции по риторика на много места в нашата страна, а в Пловдив съм ръководил цялостен курс по риторика в окръжния съвет на профсъюзите. Канен съм много пъти в редакциите на издателствата и на централни и провинциални вестници и списания, за да правя оценка на работата на редакторите и коректорите.

От 1954 до 1988 г. бях член на БКП.

От 1988 г. съм пенсионер.

Намира се в печат (изданието е спонсорирано от Московския университет „М. В. Ломоносов“) съставената от жена ми Надежда Котова (лингвист българист, доцент в МГУ) и мене „ГРАММАТИКА БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА ДЛЯ ВЛАДЕЮЩИХ РУССКИМ ЯЗЫКОМ“. Също съвместно с Н. Котова готвя за издаване „ЧЕСТОТЕН МОРФЕМИАРИЙ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК“, материала за който са набирали чрез дипломни работи студенти по българска филология в СУ.

През последните няколко години преди и след пенсионирането ми се занимавам с ролята на семиотиката за решаването на проблемите на ранното чуждоезиково обучение (в детската градина и началните училищни години). За основни свои публикации по тази тематика смятам: „Семиотика и образование“ (сп. ОБРАЗОВАНИЕ, 1992, 5), „Да имунизираме децата срещу болестта опаснословие“, „Проблемът за изучаване на чужд език“ (сп. ОБРАЗОВАНИЕ, 1992, 3), „Поне двуезичие — от най-ранна възраст“ (сп. НАЧАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ, 1994, 7), „Един език, два езика, три езика, много езици. През английски към многоезичие (мултилингвизъм)“ (сп. ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ, 1997, 3–4), „Креаторите и консуматорите от гледището на семиотиката“.

24 януари 1998 г.

М. ЯНАКИЕВ