Снимки и документи
Това е професор Янакиев в зимната си „униформа“. Снимката е правена в София през януари 1994 г., на балкона на жилището му в Зона Б-5.
Янакиев винаги носеше подобна риза. През лятото тя беше зеленикава от памучен плат, през зимата — от кафеникав вълнен плат. Шиеше му тези ризи някакъв военен шивач и милитаристичният им вид объркваше наблюдателя: професор Янакиев беше облечен като пенсиониран военен, а това очевидно противоречеше и на поведението му, и на цялото му излъчване.
Той, изглежда, не знаеше какво е студ. През зимата слагаше върху тази риза едно тънко шлиферче (Надежда Василиевна го наричаше „ципата на Янакиев“), а в най-големите студове — и таке. Така, разправят, се е подвизавал и в Москва. Веднъж обясни, че носел това шлиферче, за да не го зяпат хората по улиците. Само ръцете му мръзнеха, та ръкавиците през зимата бяха задължителни…
Янакиев — така го наричаха всички, дори дъщеря му и съпругата му — рядко използваше асансьора. Надолу по стълбите слизаше предпазливо, но нагоре се качваше през две стъпала и даваше научно обяснение: физиолозите били изчислили, че така се пести енергия.
Тайната на милитаристичните ризи скоро се изясняваше: това беше големият джоб отдясно, който се вижда и на снимката. В него професор Янакиев си държеше всичко най-необходимо: бележника, писалката, калкулатора. И можеше да достигне до него, та така да се каже, най-необходимите вещи му бяха винаги под ръка.
В следствие на полиомиелитa (вж. автобиографията му) той беше загубил доста от подвижността на пръстите на лявата си ръка, но имаше малко запазена мускулатура в подмишницата и можеше да я движи от лакътя; дясната му ръка беше съвсем неподвижна, но за щастие, можеше да командва пръстите й. Затова той хващаше писалката с пръстите на дясната си ръка, а с лявата придвижваше китката на дясната върху хартията. С подобна техника пишеше и на дъската, при това по-четливо от повечето си студенти. Тъй де, нали беше специалист и по палеография — демонстрираше на студентите си какво може да се напише с перо и какво не може и как техниката на писане е променяла символите.
Но онова, което многократно ме е удивлявало, е фактът, че само няколко минути в присъствието на Мирослав Янакиев бяха достатъчни за всеки, за да забрави, че насреща му стои сакат човек.
Когато отидох на специализация при професор Янакиев, трябваше да минат седмици, докато привикна да не му подавам ръка на сбогуване. Той очевидно не можеше да се ръкува, макар че и за това беше измислил някаква хитрина с лявата си ръка, за да не сконфузва човека срещу себе си. Една аспирантка, изпълнена с благодарност, му беше връчила пълна торба с домати, която той по никакъв начин не можеше да носи, а професор Пашов като ръководител на катедрата веднъж го беше пратил на гарата да посреща специализантки на катедрата, защото имали много багаж…
Предполагам, че всеки от колегите на Мирослав Янакиев може да разкаже още такива истории. У Янакиев духът така преобладаваше над тялото, че ние всички бяхме убедени: Янакиев не само знае „всичко“, но и може „всичко“.
И пак ще повторя (защото някъде съм го писал) — не бяхме неправи.
Веднъж в училището за надарени деца в Горна баня (имаше такова — сега е Италиански колеж) Янакиев се сблъска с едно лице от мъжки пол. То притежаваше характерния поглед на зло куче, на което много му се иска да ухапе, но го е страх, че господарят ще го накаже. Този когнитивен дисонас в крайна сметка довеждаше до наистина кучешко ръмжене.
Надявам се, това поведение да не е понятно за децата ни, но за нас то беше съвсем ясно. След 1989 г. тези лица станаха изведнъж горещи борци за демокрация, крещяха по митингите нелепи неща, а по-късно, след като ставаше ясно, че са само сътрудници на т. нар. „тайни служби“, се превръщаха в „родолюбци“ (значи — тормозили са сънародниците си от любов към България) и „специалисти“ (винаги пропускат да споменат по какво точно са специалисти).
Та някой беше наредил на това лице да не дава достъп на Янакиев до техниката, която той сам беше подбрал и поръчал за компютърен кабинет по чужд език. То беше взело толкова присърце възложената задачка, че вече подлайваше и налиташе на бой. Обаче Янакиев го изхвърли от стаята и заключи вратата след него. Единственият начин да вбесиш наистина този мъдър човек, беше да му попречиш да си върши работата.
А. И.
Снимка от титулната страница на книгата В. Ю. Урбах. Биометрические методы. Москва, 1964 [djvu] с подписа на професор Янакиев. Тази книга препоръчваше той на студентите си, като обясняваше: „Ако примерът е за пшеничени зърна, ти замени пшеничените зърна с думи и ще ти стане ясно…“. Виктор Юлевич Урбах е преподавал математическа статистика на биолози и медици, които не разбират „от математика“ повече, отколкото филолозите, та с ясното си изложение и с многото примери книгата и сега, след толкова десетилетия, продължава да е прекрасен учебник.
А. И.
В книгите на професор Янакиев (по-точно в Stefan Mladenov. Geschihte der bulgarischen Sprache, 1929) бяха намерени два твърде любопитни документа: „Оперативен план на Катедрата по български език за летния семестър на уч. 1949/50 г.“ [djvu]. Това е машинописен лист 21 на 34 см, текстът е написан на машина под индиго и не е много четлив; заседанията са подчертани с червен молив, а отстрани с черен Янакиев е отбелязал две размествания. И „Библиография по история на старата българска литература“ [djvu] [един файл], създадена вероятно по същото време. Представлява шест листа 18 на 25 см, изписани на машина, първи екземпляр.
А. И.
На 20 ноември в Софийския университет беше представен сборникът с трудове на Мирослав Янакиев „Лингвистиката и езиковото обучение“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 (съставител доц. д-р Татяна Ангелова, редактор доц. д-р Надежда Котова). Вижте титулната страница и съдържанието. [djvu]
А. И.
Програма на Кирило-Методиевските четения, 12 май 2008 г., които бяха посветени на „120-годишнината от основаването на СУ «Св. Климент Охридски» и на светлата памет на проф. Мирослав Янакиев по повод 85 години от рождението и 10 години от смъртта му“. [pdf]
А. И.
На тези седем факсимилета се вижда нещо много любопитно — вижда се как Янакиев е конструирал шрифт:
В края на 80-те и в началото на 90-те години положението с шрифтовете никак не беше хубаво за филолозите. Практически беше невъзможно да се възпроизведе на компютър текст с ят и юсове по правописа от преди реформата, а за старобългарски — да не говорим. Първото решение беше епичната програма ChiWriter (за DOS, 1986) на Cay Horstmann. Към нея имаше допълнение, което даваше възможност да се конструират букви — професор Иван Добрев много му се зарадва и се захвана да си прави шрифтове с екзотични варианти на буквите. Помня, че по някакъв повод в университета беше дошъл професор В. А. Дыбо с двама свои сътрудници и трябваше да разпечатат някакъв текст. Опитахме, но буквичките, разбира се, не съвпадаха. За щастие момчетата — умни момчета! — си носеха дискети с шрифтове, инсталирахме ги и свършихме работата.
Така се работеше по онова време — учените си разменяха шрифтове за ChiWriter без каквито и да било претенции за „авторство“.
Затова беше смешно, когато в края на 1993 г. в 147 аудитория на Университета, където проф. Янакиев беше уредил компютърен кабинет на факултета, се появи лице от гедермански произход на име Лампе, което предлагаше шрифтове за ChiWriter срещу 2500 долара. Ние вече излизахме полека-лека от социалистическия период на краден софтуер, достъпен ни беше и Windows, и PageMaker, а фирмата СинтезисСофт беше вече разработила повечето си старобългарски шрифтове, така че ерата на ChiWriter отминаваше. А и шрифтовете на господин Лампе не предлагаха нищо, което да нямаме.
По онова време 2500 долара бяха много пари — с такива пари човек можеше да си обзаведе дизайнерско студио и дори да си предплати наема на площад „Славейков“.
Та като видя, че няма да ме заинтересува, господин Лампе си изтри внимателно шрифтовете от компютъра, където правеше демонстрация, и започна да ми показва порнографски картинки.
Но усилията на този господин не били напразни — малко по-късно (през 1994 г.) госпожа Светлина Николова откупи прословутия набор от шрифтове за ChiWriter. Разбира се, тя не направи това като частно лице, нито дори като агент на Държавна сигурност, милеещ за българщината, а в ролята си на директор на Кирило-Методиевския научен център. И така похарчи почти всичките валутни резерви на центъра, с които трябваше да се създаде база за предпечатна подготовка на списание Palaeobulgarica.
Та през такива умилителни сценки минаваше компютризацията на българската наука…
Към средата на 90-те години Н.В. Котова и Мирослав Янакиев се захванаха да приготвят за печат граматиката си — «Грамматика болгарского языка для владеющих русским языком». За авторите беше ясно, че при сложността на изданието те ще трябва да си направят сами не просто предпечатната подготовка, но и шрифтовете. И Янакиев се сдоби с програмата Fontographer (на формата FontLab) и започна да експериментира.
Но това нямаше да е Янакиев, ако не си беше поставил по-висока цел. Той се беше намъчил с омографията между кирилски и латински букви и реши да разработва шрифтовете така, че да няма омография между символи от различни азбуки. Тази идея не съм я виждал реализирана другаде. И това е близко до ума — разработчиците на шрифтове обикновено са художници, не обработват текст с компютър и не знаят какви бели прави омографията. А жалко… Жалко, защото Янакиев беше наясно, че от естетическа гледна точка шрифтовете му не са задоволителни. Така че направата на семейство шрифтове, в които да няма омография между символи от различни азбуки, но които да са четивни и естетически издържани, и днес все още предстои.
На тези снимки се виждат по-ранни експерименти на Янакиев. По-късно той се отказа от пропорционалните шрифтове и разработи вариант на шрифта куриер, с който е набрана и граматиката (Грамматика болгарского языка для владеющих русским языком, 2001). Но основният принцип — липса на омография — тук вече ясно личи.
А. И.
Институт за литература към БАН — некролог за професор Янакиев. [djvu]
Снимки на кориците на издания на М. Янакиев:
— Стилистика на българския език. Помагало за ученици, 1971 (първа корица).
— Как да редактираме собствено съчинение. София, 1975. (първа корица, четвърта корица).
— Старобългарски език. Текстове и речник. Пето издание, 1978. (първа корица).
— Български език (Учебник за VIII клас на единните средни политехнически училища). София, 1980. (първа корица).
— Електрониката в помощ на учителя филолог, 1988 (първа корица, четвърта корица).
— Как да редактираме свой или несвой текст, 1998 (първа корица, четвърта корица).
— Грамматика болгарского языка, 2001 (първа корица).
В памет на Надежда Василиевна Котова от колегите й, приятелите й и учениците й в Московския университет „М. В. Ломоносов“ (31 януари 2015 г.) [pdf].
В бр. 3–4 от 1993 г. на сп. Съпоставително езикознание редакцията е отбелязала 70-годишнината на проф. Мирослав Янакиев, като е включила на първа страница следния текст:
Този брой на сп. Съпоставително езикознание се посвещава на седемдесетгодишнината на професор Мирослав Янакиев
Вижте и бележката на Мая Байрамова по този случай [djvu], която е публикувана в същия брой и която съм включил в раздела „За Мирослав Янакиев“.
Тази снимка и подписът на Янакиев са публикувани на титулната страница на броя.
Не са срещнали затруднения в редакцията да намерят подпис на професор Янакиев. Той беше горещ ентусиаст за създаване на списанието и цял живот остана негов верен сътрудник, „рекламираше“ го пред студентите и ги поощряваше да сътрудничат, а и през първите две годишнини, когато изданието още се казваше „Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици“, е бил и негов редактор.
С професор Светомир Иванчев бяха приятели от младежки години, слависти, съмишленици и ентусиасти на славистиката и на филологическите изследвания, те вероятно с голямо удоволствие са работели за създаването на това издание.
Но виж, със снимката вероятно са срещнали в редакцията големи затруднения. Тук виждаме един много по-млад Янакиев от празнувания юбилей. Явно, в редакцията не са успели да намерят по-нова снимка.
Няма много снимки на професор Янакиев — очевидно се е снимал най-вече по задължение, за документи. То и тази снимка изглежда е правена с такава цел.
А. И.
Факсимиле на първата страница от отпечатък от сп. Български език, който М. Янакиев е подарил на Зара Генадиева–Мутафчиева и на Радослав Мутафчиев („Мутата“) като „приятелски дар“.
А. И.
Програма на обучението по старобългарски език за студентите българисти 1954/1955 [djvu]. Не е отбелязано кой е съставителят на програмата, но това би трябвало да бъде проф. Кирил Мирчев, вероятно, с участието на асистентите си Петър Илчев и Мирослав Янакиев.
А. И.
Две писма, които М. Янакиев е написал на 6 декември 1970 г. по повод подготвяните за печат рецензии върху книгата на Елена Владимировна Чешко (История болгарского склонения) и върху книгата на Ирина Константиновна Бунина (История глаголных времен в болгарском языке. Времена индикатива). Едното е до проф. Л. Андрейчин [pdf], редактор на сп. Български език, където по-късно излизат двете рецензии; другото — до проф. Кирил Мирчев [pdf].
А. И.
Тук са достъпни (частично) протоколите от дипломните работи и работни материали от глотометричния архив [html], който проф. М. Янакиев започва да създава, изглежда, в 1964/1965 година към катедрата Български език на Факултета по славянски филологии към Софийския университет.
Тъй като данните от тези протоколи са полезни и днес, включил съм препратка към архива и в раздела glotta/Ресурси.
А. И.
Програмата от Първата национална конференция по използване на математически модели и автоматични сметачни машини в лингвистиката, Варна, 3–9 май 1975 г. [pdf]. Става ясно, че М. Янакиев е изнесъл доклада си О количественном основании лингвистических классификаций на 4 май, на сутрешното заседание в зала № 1 на международния дом на учените „Фредерик Жолио-Кюри“.
А. И.
Тази снимка е предоставена на miryan.org от Ирина Седакова през март 2020 г. със следния коментар:
…преглеждам си архива. Намерих една снимка с Мирослав Янакиев. Момичетата са от моята група.
Трябва да е 1977–1978 година. В апартамента на Котова.
Вляво Елена Сьомина (Гора), МЯ, Наталия Донченко и Олга Ржанникова (бог да я прости).
Благодаря, Ирина Александровна!
А. И.
Факсимиле със снимка на Мирослав Янакиев от статията на И. Милова „Школа Янакива“ във вестник Московский университет, бр. 54 (3344) от 9 септември 1984, с. 2. Текстът на статията е достъпен и в За Мирослав Янакиев.
А. И.