Разяснения за страниците

Устройство на страниците

По отношение на оформлението на страниците аз се придържам към изчерпателното есе на Артемий Лебедев „О простоте дизайна“. Да сме наясно — нито съм web-програмист, нито web-дизайнер и не смятам да ставам.

Вместо това се стремя:

— страниците да са четливи;

— да съдържат възможно най-малко грешки (правописни и технически);

— да могат да се печатат в приличен вид;

— да е ясно кой е автор на текста;

— да е ясно кога е публикуван текстът в интернет;

— да е ясно кога е редактиран този текст за последен път;

— да е ясно какъв е източникът на текста.

Всяка „служебна“ информация е отбелязана с цвят — тъмнокафеникав. Ако такъв текст съдържа препратка, той става сив, щом поставите върху него курсора на мишката.

Всички страници, освен заглавната, имат най-горе „навигационен“ ред — той ви показва къде по страниците се намирате в момента и ви дава възможност да се връщате към предишните страници в йерархията.

От лявата страна на текста има нещо като „меню“ — то отбелязва основните раздели на страниците и би трябвало да ви помага бързо да се придвижвате из тях.

В края на всяка страница също се съдържа известна „служебна“ информация:

1) След текста „Страница:“ се изписва името или инициалите на човека, който е създал тази страница. Засега това съм аз (А. И.), но се надявам в бъдеще и други хора да се включат в поддръжката на страниците. Обърнете внимание, че създателят на страницата е по-скоро технически изпълнител и не е непременно автор на текста. Името на автора е изписано или над заглавието на текста, или в края му.

2) Отдолу препратката „Електронна поща“ ви дава възможност да изпращате забележки, предложения, препоръки и ругатни към създателите на страниците.

3) Отбелязана е още датата, на която страницата се е появила в интернет, както и последната й редакция.

4) Ако текстът „Съобразено с html5/css3“ не ви говори нищо, просто не му обръщайте внимание — тук се проверява техническата изправност на страниците.

Тук-таме се среща по-дребен текст в сиво каренце — в общия случай това са някакви забележки. Например в началото на заглавната страница обикновено седи такова каренце, в което се описват последните промени по страниците. В раздела „Промените“ се съдържа дневник на извършваната тук работа.

Винаги може да запомните адреса на страница, където бихте желали да се върнете по-късно. В повечето браузъри това става чрез менюто Bookmarks, но в Internet Explorer това са някакви си „фаворити“. Почти винаги тази функция може да задействате с клавишната комбинация Ctrl+D.

Всички браузъри имат функция за търсене на текст в страницата, която разглеждате. Обикновено тази функция се задейства с клавишната комбинация Ctrl+F. Използвайте я: например, потърсете в раздела „Библиография“ глагол.

За Orphus

ВАЖНО: Услугата Orphus вече не работи. Жалко! Ако искате да съобщите за грешки по страницита, моля, използвайте електронната поща. Текстът до края на този раздел го запазвам по „исторически“ причини.

На тези страници работи системата Orphus, създадена от руския програмист Дмитрий Котеров. Тя е предназначена да облекчи съобщаването на забелязани грешки — достатъчно е да маркирате с курсора на мишката израза или думата, в който сте забелязали грешка, и да натиснете Ctrl+Enter. Съобщението за грешка е готово веднага и може да го изпратите. Ако искате, може да добавите и коментар. Всичко това става, без да се стартират други програми и без да се отварят други прозорци в браузъра ви. Бутонът в горния десен ъгъл на екрана би трябвало да ви припомня за тази възможност. Предварително благодаря за всяко съобщение!

Имайте предвид, че системата Orphus пази вашата анонимност и не изпраща информация за пощенския ви адрес, така че, ако искате да ми дадете възможност за обратна връзка с вас, използвайте полето за коментар, за да впишете името си и/или пощенския си адрес.

Съобщенията чрез Orphus аз внимателно следя и ако предложението ви не е отразено в текста, това значи, че по някакви причини не съм съгласен с него. Например, получи се съобщение, че в статията Употреба на запетаята (Общи положения) Мирослав Янакиев е написал „в същност“ разделно. Статията е отпечатана в 1980 година и тогава това беше единственото правилно изписване на израза. По-късно в излезлия през 1983 година Правописен речник на съвременния български книжовен език беше „кодифицирано“ слято изписване на израза. Логични причини за това решение на съставителите е трудно да бъдат открити и аз не смятам да „нормализирам“ по-раншните текстове на Мирослав Янакиев спрямо него.

Комичното в този случай е, че точно проф. Мирослав Янакиев е създал глотометрична процедура, чрез която може обективно да се оцени трябва ли да се променя правописът на израза „в същност“, или не трябва. Дори най-повърхностна справка с фреквентните речници показва, че вероятността предлогът в(ъв) да се появи пред съществителното същност в български текст е от същия порядък, от какъвто е вероятността да се появи пред лексите господ, държавата, положението, празник, продължение, промяна, филмът, Франция и т. н. Иначе казано, основания за премахване на разделителната шпация няма. Ако сме много добронамерени към съставителите на правописния речник, можем да кажем, че тук „езиковата компетентност“ ги е подвела.

Формат на текстовете

Винаги, когато е възможно, текстовете се представят във формата HTML — това е стандартният формат за текстове в интернет. Кодирането (англ. encoding) е UTF-8. Когато съществува препратка към такава интернетска страница, например, в библиографията, препратката се отбелязва с [html].

Старая се текстът на страниците да се печата лесно на принтер. Все пак, преди да пуснете някой текст за печат, използвайте от менюто File на вашия браузър раздела Print Preview, за да се ориентирате как ще изглежда текстът на хартия. Имайте предвид, че различните браузъри правят тази трансформация по различен начин и съвсем не винаги резултатът е добър. Само да припомня — винаги може да копирате текст от страницата в друга програма, с която знаете как да работите и сте сигурни, че може да го отпечатате.

Постарал съм се текстовете във формат HTML да се четат прилично и в текстови браузъри от типа на Lynx и Links. Такива браузъри обикновено днес използват хората, които не виждат или виждат трудно и предпочитат някаква програма „четячка“ да им изчита текста. Но… Но тези текстови браузъри обикновено не разбират кодировката UTF-8 и представят текста в някаква си „латинска транслитерация“. Повечето незрящи са свикнали с това неудобство. Да припомня: винаги може да запишете текста на диска си и да го прекодирате към традиционната за текстовите браузъри кодировка CP1251. За съжаление и в двата случая се губи информация за символите от други азбуки (гръцка, чешка, полска, немска и др.), заради които аз съм избрал кодировката UTF-8. Всякакви съвети и предложения в това отношение са добре дошли.

Някои текстове се представят и във формат PDF, а други — с по-сложна графика — се представят само във формат PDF. Това е отбелязано чрез препратката [pdf].

Форматът PDF (Portable Document Format) се разработва от фирмата Adobe Systems Incorporated, която го поддържа достъпен и насърчава използването му в различни други програми. Голямото предимство на този формат е, че чрез него могат да се разпространяват текстове, съдържащи всякакви символи, графики, илюстрации, дори звук и филмчета, като файловете в PDF формат (почти) не зависят от компютърната техника и от операционната система, което ги прави особено полезни за филолога. Едновременно с това фирмата предоставя възможност свободно да се изтегля и да се използва програмата Adobe Reader^® (в по-старите си версии — Acrobat Reader), която чете файлове във формат PDF. Почти е сигурно, че тази програма вече е инсталирана на вашия компютър, но ако не е — погледнете страницата на фирмата Adobe.

Програмата Adobe Reader^® работи по два начина.

Ако щракнете с левия клавиш на мишката върху препратка от типа [pdf], вашият интернетски браузър „вгражда“ програмата в себе си като разширение (англ. plug-in), а в прозореца на браузъра се появява още един ред с инструменти.

Ако щракнете с десния клавиш на мишката върху препратка от типа [pdf], обикновено се появява меню, в което трябва да има и нещо като Save Linked Content As… или Save Target As…, или нещо подобно: така може да запишете файла на диска си. По-късно може да стартирате програмата Adobe Reader и да четете или да печатате текста, независимо от това имате ли връзка с интернет, или не. Всички, създадени от мен, файлове във формат PDF на тези страници съдържат „слой текст“. Това означава, че в Adobe Reader вие може да използвате менюто File > Save as text…, за да запишете съдържанието на файла като текст. За съжаление и в този случай част от информацията се губи.

Фирмата foxit^® предлага програмата Foxit Reader като алтернатива на Adobe Reader. Обърнете внимание, че добавката (add-on) към браузъра трябва да се инсталира отделно.

Файловете от типа PDF често пъти са големички и може да се наложи да почакате, докато ги изтеглите, особено ако връзката ви с интернет е по-бавна. Ако задържите указателя на мишката върху препратката, ще видите размера на файла и ще се ориентирате колко време ще ви е необходимо, за да го изтеглите.

Тук се използва още един файлов формат, който не е толкова популярен — DjVu (чете се като френското déjà vu). Това е графичен формат, тоест страниците се виждат като снимки, като факсимилета. Предимството на формата е, че прави сравнително малки файлове при добро качество на изображението. Той е разработен и публикуван от AT&T Labs, като комерсиалното му приложение се ръководеше първо от фирмата LizardTech, по-късно от фирмата Celartem Technology Inc, а от 2009 година — от Caminova, Inc. На теория този формат също може да съдържа „слой текст“, но по ред причини тази възможност тук не е използвана. Казано по друг начин — няма възможност за търсене из текстовете, представени тук във формат DjVu.

За да четете и да печатате файлове в този формат, вие се нуждаете от разширение (plug-in) към вашия браузър. Може да изтеглите фирмените разширения от Caminova (ако използвате Windows или Mac OS X).

Затова използвайте средствата, предоставени от инициативата с отворен код DjVuLibre (за всички популярни операционни системи). Има и отделни програми за четене на такива файлове: например DjVuReader или WinDjVu за Windows; за Linux с GNOME използвайте Evince Document Viewer — почти универсален четец не само за файлове от типа DjVu, но и за PDF, PS, EPS, DVI и няколко графични формата; в KDE4 програмата Okular предлага дори още по-големи възможности; вижте още DjView4 — част от DjVuLibre. Повече информация за този формат има, например, на DjVu.org (на английски) или на DjVu библиотеки и DjVu — Википедия (на руски), а в Читанката има вече и много полезна статия на български „DjVu (информация за начинаещи)“. Сървърът Any2DjVu дава възможност да създавате файлове от този тип чрез интернетска връзка.

Препратката към такъв файл е [djvu] или [djvu] [един файл] и това се нуждае от малко разяснения.

Както при файловете от типа PDF вие може да четете текстовете през интернет или да си ги свалите на диска. Ако текстът съдържа само няколко страници, след него има една препратка — [djvu]. Вие може да четете такъв файл през браузъра или да си го запишете на диска (с десен клавиш на мишката). Но ако текстът съдържа повече страници, например, ако е книга, форматът DjVu дава две възможности. Първо, може да се направи един „сборен“ файл, който съдържа препратки към останалите страници. И това е много удобно в интернет, защото дава бърз достъп до всяка страница от книгата. И второ, може всички страници да бъдат събрани в един файл — това пък е удобно, ако искате да си свалите на диска цялата книга. Така, ако има две препратки след даден текст, използвайте [djvu] с ляв клавиш на мишката, за да четете текста от интернет (чрез добавките, ако сте ги инсталирали), и [един файл] с десен клавиш на мишката и менюто, за да изтеглите целия текст на вашия диск.

Напоследък (през ноември 2019) аз започнах да включвам тук и страници, изработени със средствата на jupyter notebook/jupyter-lab. „Вграждам“ такива страници в типичния за miryan.org изглед (интерфейс). Ама вместо да обяснявам надълго, я погледнете пример: Практикум 3. pandas, за да видите за какво става дума.

Такива „вградени“ страници не могат да се печат на принтера, в тях не работи и системата Orphus. Ама това не е голяма беля, защото вие разполагате с оригиналния текст на страницата: вижте препратката горе вдясно Изтегляне: <име на архив>.

От архива вие изваждата файл с разширение .ipynb (от ipython notebook, по-старото име на jupyter notebook). В архива може да има и други файлове, необходими за работа, например снимки, данни и пр. След като сте инсталирали питона и jupyter notebook или jupyter-lab, вие може да работите с този файл интерактивно: вие може да редактирате текста на страницата, може да изпълнявате, да променяте и редактирате и пак да изпълнявате програмните примери. Тоест, вие може да правите с тази вградена страница каквото си поискате.

Мога ли да помогна?

Ако си задавате този въпрос, отговорът му е едносричен — да!

Можете.

Преди всичко — разпространявайте новината, че тези страници съществуват. Посочвайте адреса им на колеги, приятели, сътрудници, на студенти и ученици, изобщо на всички, за които смятате, че ще са полезни.

Не си правя илюзии, че е възможно да съм изчистил всички правописни и технически грешки. Ако забележите правописна грешка или „мъртва“ препратка, или фактическа грешка, моля съобщете ми. Използвайте Orphus — лесно е и бързо.

По всяка вероятност библиографията на проф. Янакиев не е пълна. Сигурно сме изпуснали нещо, особено извън специализирания филологически печат. Ще бъдем много благодарни за всяко такова допълнение.

Мирослав Янакиев е изнесъл безчет лекции. Много от тях са записвани, особено в последните години от преподавателската му дейност, когато звукозаписната техника стана по-разпространена. Ако притежавате такъв запис, свържете се с мен, за да обсъдим как да направим вашия запис достъпен.

При изключителната си работоспособност професор Янакиев е преподавал на хиляди студенти, бил е научен ръководител на стотици дипломанти и аспиранти (както се наричаха доскоро докторантите), а един бегъл поглед върху библиографията му дава донякъде представа с колко широк и разнообразен кръг от специалисти е работил. Вероятно всеки от тези хора има какво да разкаже за срещите си с Мирослав Янакиев — разделът „За Мирослав Янакиев“ е подходящо място за това.

Трудовете на Янакиев са добре известни сред славистите и не чак толкова добре известни сред колегите с други специалности. Така че всеки превод на друг (славянски или не славянски) език е добре дошъл и ще бъде включен тук. Не е лошо, да е живот и здраве, и текстът на страниците да стане достъпен на руски и английски.

Всякакви други идеи са добре дошли. Използвайте електронната поща: тя е затова.

А. Иванов