Александър Иванов

Когато нещата не вървят

Ама какво се прави с мишката? Едни цъкат, други чукат…

А да ти кажа сега — трети щракат.

Всъщност всички ние чукаме — чукаме по клавишчетата, чукаме с мишката по иконките. Янакиев даже пише: „начуквате с клавишите командата…“.

Но когато преди 10–15 години българските ентусиасти на отворения код се захванаха да превеждат на български текстовете и съобщенията на програмите, стори им се, че чукам е глагол малко двусмислен.

Понеже и в тази работа филолозите, както обикновено, не се включиха, нямаше кой да обясни на ентусиастите, че малко се престарават — в българския език комай всеки преходен глагол, употребен без пряко допълнение, става „двусмислен“. Та така преводачите измислиха с мишката да се щрака.

То хубаво, ама остана само на хартия (на екран). В разговор никога не съм чувал някой да щрака с мишката. Така — съвсем нормално — се появи стилистично разслояване. Когато сега прочета някъде „щракни с мишката…“, аз си казвам: „Аха! Човекът (авторът) ги знае тези работи, следил е споровете на времето си и е чел препоръките на преводачите!“.

А в разговор редовно с мишката се цъка. И нищо странно — английското click също е звукоподражателно. Сред младежта дори може да чуеш препоръка: Поразцъкай я малко тая програма! Това ще рече: разучи я малко, разходи се из менютата, отвори това-онова, виж я какво прави.

Така че с мишката чукай, цъкай, щракай — трудно ще направиш стилистична грешка.

Само за едно ще те помоля — не „кликай“ с мишката! Защото думите клик и кликам/кликна ги има и в български, има ги и във всички славянски езици, ама те произхождат от праславянския глагол *klikti и са свързани с 'вик, викане'. Та като ми кажеш „на един клик разстояние“, туй ми се струва хем малко шумно, хем малко недопреведено... I'm sorry!