Александър Иванов

Когато нещата не вървят

Какво стана?!

Нямам представа. Това ще трябва тепърва да се установи.

Но е много важно съзнателно да развиеш в себе си един рефлекс — когато при работата ти с компютъра стане нещо неочаквано, нещо, което те изненадва, веднага пусни мишката, вдигни ръце от клавиатурата.

Това е ситуация, в която е лесно да се паникьосаш. А паникьосаният човек прави глупости. След като е направил глупост, се паникьосва още повече и прави следващата. Та става поредица от глупости.

Затова не прави нищо, докато не се ориентираш в ситуацията.

Успокой се. Разходи се из стаята, погледни през прозореца, сипи си чаша вода. Компютърът ще си стои кротко и ще те чака. Не бързай — никой не те гони. Тъй де, не караш самолет и време да помислиш винаги има.

Опитай се да възстановиш какви бяха последните ти действия — какъв клавиш или каква клавишна комбинация натисна? къде чукна с мишката? Дори не е зле да си ги запишеш на листче.

След като се успокоиш, разгледай как изглежда мониторът ти. Това дава възможност да се ориентираш в каква ситуация си. Не натискай клавиши и не щракай с мишката нагоре-надолу, а само гледай, чети съобщенията и мисли.

Ако мониторът е загаснал, докато си се успокоявал, възстанови образа му с еднократно натискане на клавиша Control (Ctrl) — натискането на други клавиши, особено на Enter, може да има неприятни последствия. Сещаш ли се защо?

Ако на мониторът ти има някакво съобщение, внимателно го разгледай, прочети текста и се опитай да го разбереш. Ако не го разбираш, запиши си го на листче.

Нали е ясно — от обяснението „Бе той ми каза нещо и аз натиснах Enter!“ никой няма да има полза. Под „той“ се разбира „компютърът“.

Привикни с мисълта, че твоят „комп“, колкото и да ти е мил и любим, е само една машина. Машина проста и напълно наблюдаема. Той няма разум, няма воля, още по-малко пък може да бъде злонамерен към тебе. Той е само една чевръста и много изпълнителна машина.

Така че компютърът нищо не ти „казва“. Ако някакво съобщение се е появило на екрана, то е изведено от някоя от работещите програми. В резултат от някакво събитие — в огромния брой случаи събитието е твоето последно действие.

Така че съобщението или въпроса ти го задава човек — авторът на програмата. Той е предвидил, че действието, което искаш да извършиш, може да не е най-разумното, и иска от тебе потвърждение. Помисли си: „Защо този човек ми задава този въпрос?“

Такива прозорчета със съобщение или въпрос програмистите наричат „диалогови прозорци“. Не прескачай това обяснение. Проумей: създателят на програмата (човек, значи) разговаря с тебе, пита те нещо.

Пример: пишеш си текста и натискаш клавишната комбинация Alt+F4. Тя означава „затвори прозореца, в който работя“. Понеже програмите (обикновено) работят в някакъв прозорец, затварянето на прозореца означава и спиране на програмата. Преди да затвори прозореца, програмата би трябвало да провери дали си си записал текста (и по-общо — данните, които обработваш). Ако не си, програмистът е предвидил да се появи диалогов прозорец с въпрос: „Да се запише ли текстът (картинката, звуковият файл, филмчето)?“. Отдолу има три клавиша, чрез които можеш да отговориш: „Запис“ (Save), „Без запис“ и „Остави“ (Cancel).

Ако не си наясно коя програма е извикала този диалогов прозорец, погледни заглавния ред на прозореца — там пише името на програмата и/или името на файла, за който се отнася действието.

След като си си изяснили а) с коя програма работя? б) какво направих? в) какъв е резултатът? вероятно ще си наясно със ситуацията и ще можеш да вземеш решение как да продължиш нататък.

Ако пък все още не си наясно, може да се обадиш на по-учен приятел и да попиташ. Той ще ти зададе същите три въпроса: с коя програма работиш, какво направи, какъв е резултатът. Ама ти тези неща нали вече си ги записа?

Компютърът не премахва необходимостта от лист и молив.

А някой път погледай как работи някой компютърен гуру, например, момчето на съседа.

То чука много бързо по клавишчетата, чак свят да ти се завие, ама от време на време вдига ръце от клавиатурата и дори посмръщва вежди. Той прави същото, което и аз те посъветвах да направиш. Само го прави малко по-бързо.