Александър Иванов

Когато нещата не вървят

Ама сега кой клавиш да натисна?

Това, драги приятелю, е измежду най-честите въпроси, които задава новакът, но пък със сигурност е най-безсмисленият.

Ако съм в стаята при тебе, мога да погледна през рамото ти, мога, евентуално, да се ориентирам с коя програма работиш и докъде си я докарал и мога да ти кажа, евентуално — натисни тоя клавиш или тая клавишна комбинация.

Ама каква полза? Полза няма нито за тебе, нито за мене.

За тебе няма полза, защото не си се ориентирал в ситуацията, до която си докарал нещата, следователно не знаеш какво действие трябва да предприемеш и по никакъв начин няма да запомниш с кой клавиш или с каква клавишна комбинация се извършва това действие, което не знаеш кое е.

И за мене няма никаква полза, защото след пет минути или най-късно утре ще ми зададеш същия въпрос в същата ситуация.

Не се мъчи да помниш „клавиши“ — ще ги запомниш и без това, като продължиш да работиш.

По-важно е да осмислиш действията с данните, които имат смисъл. Това е и по-лесно, и по-смислено.

Какво можеш да направиш, например, с един файл?

Можеш да го създадеш.

Можеш да го изтриеш.

Можеш да го преименуваш.

Можеш да го копираш на друго място.

И най-накрая — можеш да го преместиш на друго място. Ясно е, че това действие е комбинация от копиране и изтриване, нали?

С директориите (папките) работата е същата.

Филологът знае (или би трябвало да знае), че върху текста могат да се приложат само две елементарни редакции — брахилогична (съкращаваща, изтриване на текст) и плеонастична (добавяща, вписване на текст).

В стилуса (античната „писалка“) тези две елементарни действия върху текста просто са материализирани — от едната страна стилусът е заострен, за да може да се пише, а от другата е затъпен или оформен като лопатка, за да може да се заравнява восъкът, тоест, да се трие (тук може да видите снимки от съвременна възстановка на восъчните таблички и стилуса).

В стилистиката, наистина, се говори и за други типове редакции: тропова (заместваща), еналагична (разместваща), диплологична (повторителна). Но не е трудно да се забележи, че те са комбинации от двете елементарни редакции.

Комбинации, комбинации, ама достатъчно често ги използваме, за да са си „заслужили“ отделни имена, а в коректорската практика са разработени и отделни техники за отразяването им.

Та това са смислените действия, които можем да прилагаме върху текста, независимо дали пишем със стилус върху восъчна табличка, с молив върху хартия или с клавиатурата в оперативната памет на компютъра.

Но…

Но техниката на писане съвсем не е без значение — всеки специалист по палеография ще ти даде много примери за това. И писането на текст с компютър не прави изключение.

Някои действия се специализират. Например изтриването на символ (минимална брахилогична редакция) може да се извършва в ляво от курсора (с клавиша Backspace) или вдясно от курсора (с клавиша Delete). Ето че стигнахме и до клавишите!

Някои действия се обобщават и могат да се прилагат върху големи части от текста. Като маркираш текст, всички редактиращи действия (включително изтриване и заместване!) ще се отнасят до целия маркиран текст.

Появяват се и нови комбинации от елементарни редакции, например, действието Cut (на български най-често го калкират „Изрязване“) изтрива маркирания текст, като едновременно с това го преписва в паметта за временно съхраняване на данни (clipboard) и ти дава възможност да го вмъкнеш на друго място в текста.

Някога, когато текстът се създаваше на ръка или с пишеща машина, действително части от текста се изрязваха с ножица, пък се лепяха на друго място, често пъти на друг лист, „на чисто“. Така работата на редактора започваше да прилича на работата на крояч, а черновата започваше да прилича на кройка. Та произходът, етимологията на редактиращите действия Cut и Paste е дълбоко „предкомпютърна“.

А клавишите…

Разгледай менюто File и менюто Edit (Редактиране) — ще видиш, че до най-често използваните действия са изписани и клавишите или клавишните комбинации за тях. Ако ги запомниш, ще може да работиш значително по-бързо.

В някои специализирани програми — например в програмите за редактиране на изображения, на звук или на видео — може да има десетки и дори стотици клавишни комбинации. При това действията, които се извършват с тях, не винаги могат да бъдат направени по друг начин. Пищовът (подсказвалката) в такива случаи е много полезен.

А накрая, за да не оставаш с погрешното впечатление, че развитието на техниката непременно прави нещата по-лесни, нека да ти дам и обратния пример.

Как да поставим титла над г͠и — много често съкращение за господи в старобългарски? Старобългаристът, който разполага със съответни шрифтове и със съответен опит, ще се справи бързо; „нормалният потребител“ няма да се справи изобщо. А с молива е толкова лесно да драснеш една титла над буквичките!