Александър Иванов
Когато нещата не вървят
Кой е този „потребител“?
Знаеш ли, затрудняваш ме с този въпрос.
Не ме затрудняваш философски, ама ме затрудняваш филологически.
Защото не познавам достатъчно добре английския език, за да преценя какви конотации има user на английски — терминът, който сме превели като потребител.
А потребител на български има неприятни конотации.
Първо, подразбира се сякаш, че това е някакъв хрантутник; всички работят, а тоя само „потребява“.
Но това предполага една втора, още по-неприятна конотация — бе на този потребител, каквото му дадем, това ще яде!
Което ми напомня келнера в тъй нареченото „Казино“ на Созопол от преди десетилетия; казваш му, че тези кебапчета миришат на мърша, па той ти отговаря: „Яж, докато има!“. И е прав, де — и мършата ще свърши.
Щото така изглеждаше социализмът, въпреки умилителните спомени на някои не толкова претенциозни мои сънародници.
Та хайде сега да се абстрахираме от езиковата страна на въпроса и да помислим: кой е „потребител“ в информатиката?
И да ти кажа предварително — всеки.
Ето, аз пиша този текст. Пиша го за тебе, значи ти си потребителят.
Ама аз си пиша текста в cream, използвам значи труда на мистър Steve Hall, създателят на този прекрасен набор от макрокоманди към vim/gvim. Потребявам го.
Ама господин Hall на свой ред „потребява“ vim/gvim, нали? Значи той е потребител на vim.
Господин Bram Moolenaar, създателят и координаторът на vim, както и голямата компания около този проект, са потребители на компилатора за C на GNU...
Тук е подходящо да се напише — и така нататък.
Информатиците са създали пространен фолклор, най-вече хумористичен. Една от темите в този фолклор е за истинския програмист, тоест за първосъздателя, за онзи, който от нищото е създал всичко.
По повод някакъв такъв текст Янакиев подметна веднъж, че „истински програмисти“ са само инженерите, които проектират електронните елементи.
Ама ти нали не вярваш, че те проектират тези елементи, като чертаят с пръст по пясъка на плажа?
И поуката:
1) Чети, учи, ползвай! Зад тебе има хиляди поколения и ти си техният наследник. Това е твое.
2) Избирай! При никакви обстоятелства и на никого не разрешавай да те лишава от избор. Нека мършата я ядат онези, на които им е сладко.
3) Раздавай! Раздавай онова, което си направил. Не е абсурдно, че така само го умножаваш — погледни поука 1). Да подскажа — рекурсия.