Александър Иванов

Когато нещата не вървят

„А сега да прочетем няколко числа и цифри…“

А, не! Не съм го измислил аз това заглавие — чух го по телевизията.

Изразът „А сега да прочетем няколко цифри“ на мене ми звучи така:

— А сега ще ви прочета няколко букви от Яворов: дъ-въ-е-хъ-у-бъ-а-въ-и-о-чъ-и-точка.

Много е поетично, нали?

Ама цифрите са просто буквите, с които записваме числа.

Днес най-често използваме арабската (те пък са я заели от индийците) система за запис на числа. Тя има точно десет цифри — от нула (0) до девет (9). Тоест азбуката е от десет символа. И нито един повече.

Направете прост експеримент — напишете някакво голямо цяло число и закрийте десния му край с листче. Помолете първия човек до вас да го прочете. Ще установите, че той дори не може да започне да го чете.

Ми да! Целите числа в арабската система за запис ние четем от дясно на ляво. Даже, когато числото се записва с повече цифри, делим цифрите на групи по три пак отдясно наляво. Арабите нищо не са променили — и в деванагари е така. Ама дробната част вече си я четем отляво надясно.

Филологът би трябвало да знае — има и други системи за запис на числа. Освен за римската, филологът сигурно ще се сети и за старогръцката, която ние сме наследили в девети век, та се използва в българските ръкописи чак до деветнайсти век. Тук не е лошо да погледнеш М. Янакиев. Електрониката в помощ на учителя филолог. София, 1988, с. 52 и следващите [djvu] [един файл].