Мирослав Янакиев
Да тачим и събираме езиковите богатства на народа си!
В: сп. Родна реч, 1961, № 2, с. 44–45
Има хора в нашата страна, за които говорът на народа е „груб“, „просташки“. За тях слушаните от баба и дядо думи са „неправилни“, „некултурни“. Те се „възмущават“ от „неграмотността“ на оня, който казва „сакам“ вместо „искам“ или „удъ“ вместо „вода“, и са глухи за често много ценните мисли, облечени във вековно трайната диалектна „носия“. За съжаление сред нашите младежи не са малко тези, които имат такова отношение към диалектните особености в говора на по-възрастните. Още повече са тези, които остават напълно равнодушни, когато в тяхно присъствие зазвучават и отзвучават прекрасни образци на народното слово, за да заглъхнат може би навеки със смъртта на престарял дядо столетник.
Измененията в бита на нашето общество след 9 септември 1944 г. водят към постепенно отмиране на редица думи и изрази. Различията между селския и градския живот изчезват, защото на село хората почват да живеят като в градовете. Редица думи и изрази, свързани със стария селски бит, престават да бъдат необходими поради изчезването на различни предмети и значенията им се забравят. Ако не са записани в диалектоложките материали (печатани или ръкописни) на нашите езиковеди, ако не са използувани от някой писател в художествената ни литература, тези думи ще изчезнат безвъзвратно и никой не ще може да ги възстанови. Думите не са като остатъците от старата материална култура на човечеството.
Археологът може да зарадва обществото с откриване на предмет, пролежал в земните недра десетки хиляди години. За езиковеда съществуват само тези незаписани думи, които може да се чуят от устата на жив човек. Наистина, ентусиасти на родното слово много са записали. Шесттомният речник на Найден Геров, сборниците с народни умотворения, диалектоложките изследвания са съхранили значителни езикови богатства. У някои търсачи на лесни успехи се е създало даже впечатлението, че всичко е вече събрано. В действителност има още много и много думи и изрази, които не са регистрирани никъде, но достъпът на науката до тях е затруднен от особеностите на езиковото общуване. Диалектологът, член на диалектоложка експедиция или автор на монографично проучване върху един народен говор, не е в състояние да прекара дълго време във всяко селище, за да успее да „улови“ всичко, което хората знаят от речника на българския език. А някои изследвания показват, че огромен брой думи в езика се използуват съвсем рядко и вероятността да бъдат чути в кратък разговор е нищожна.
Разбира се, диалектолозите си служат със специални въпросници, които им помагат при търсенето на незаписани думи и изрази, но няма никакво съмнение, че дълготрайното общуване не може да бъде заменено от никакъв въпросник. Ето защо време е сред нашите младежи и девойки да се разпали угасналият ентусиазъм на старите ни словосъбирачи, на Ив. Богоров и Найден Геров, време е те да погледнат към речниковото богатство на езика ни с окото на благоговеещи ценители. Край почти всеки наш млад човек има възрастни хора, с които той е в постоянен досег. Всяка чута дума, всеки чут израз, за които има и най-малко съмнение, че ще представляват интерес за науката, трябва незабавно да бъдат записвани. А за науката интерес представлява всяка дума, всеки израз, всяко особено значение на дума или израз, щом досега не са регистрирани в речниците ни.
Сред нашите младежи има радиолюбители, марколюбители, събирачи на растения, насекоми, минерали. Време е да се появят и словолюбители, събирачи на родното словно богатство. Нека се организират кръжоци за изучаване речниковото богатство на местния говор, както са организирани кръжоци за изучаване историята на селищата. Списание „Родна реч“ с готовност ще съгласува работата на младите словолюбители в страната ни.
Естествено, за да бъде извършената работа максимално полезна, необходимо е събирачът на речников материал да получи известен запас от знания. Тези знания може да даде учителят по български език и литература, но за улеснение на заинтересувалите се нашето списание ще отпечата няколко насочващи статии за съществуващите речници на българския език, за начините, по които се определят значенията на думите и изразите, за ролята на народните думи в художествената литература, за така наречения тарикатски жаргон и др.
С настоящата статия се слага началото на тази поредица. С нея се цели не само да се събуди заспалият интерес към замиращото народно слово, но и да се съобщят елементарните изисквания, които трябва да се спазват, когато се събира речниковото богатство на народните говори. Кои са тези изисквания?
На първо място, трябва да се знае, че за всяка записана дума трябва да е налице отделно, непременно отделно листче (фиш). Добре е листчетата да имат един и същ формат за цялата страна. В речниковата секция на Института за български език към Българската академия на науките листчетата имат форм`ата на библиотечните фишове — 7,5 на 12,5 см. Нека всеки, който реши да събира народни думи и изрази, да ги записва на листчета с такъв формат.
На второ място, никога не бива да се записва на листчето само думата, която е възбудила интереса ни. Основно изискване стои пред събирача на речников материал — да записва думите винаги в цели изречения. Така например, ако ви е направила впечатление думата сеч`ак не бива да запишете на листче само нея, а трябва да запишете цялото изречение, в което сте чули да я употребяват: „Тов`а не `е, д`ете, к`амик. Тов`а е сеч`ак.“
На трето място, необходимо е на същото листче, а евентуално и на отделно листче да запишете точно как обясняват значението на думата или израза. Събирачът трябва винаги да се стреми да запише как човек от народа обяснява значението на думата или израза. Случва се вместо обяснение на значението да се получи само посочване към предмета, означаван със записваната дума. В такъв случай събирачът трябва да прояви необходимата изобретателност, за да получи словесно описание на предмета, а не посочване. Само в извънредно редки случаи на листчета трябва да се дава рисунка на предмета вместо описанието му. Ето например какво се получи при фиширането на думата сеч`ак. След като чу думата, събирачът веднага попита: „А що `е тов`а сеч`ак, д`едо?“ Отговорът беше незадоволителен: „Е па тов`а дека сед`иш на н`его“. Наложи се втори въпрос: „Ама я не разб`ирам що `е тов`а, дека сед`им на н`его. Дру̀го`яче да му в`икате?“ Едва тогава се получи разяснението, което трябваше да бъде записано: „Е па сеч`ако, тов`а е п`ън, пен`юга, тов`а, дека ост`анува у земй`ата, ког`а отсеч`еш д`ърво“.
На четвърто място, събирачът би трябвало да провери с въпрос дали записваната дума няма и други значения и на отделни листчета да запише пак не своите тълкувания, а разясненията, които са му дали хора от народа. Така например за споменатата дума сеч`ак беше поставен следният въпрос: „А само на това ли казвате сеч`ак? На нещо друго да викате пак сеч`ак?“ Отговорът беше: „Сеч`аци в`икаме и на с`ечищата — т`ия мест`а, дека е разр`ешено да се сеч`ат дърв`а“. Такъв отговор веднага трябва да бъде нанесен на отделно листче.
На пето място, не бива да се забравя да се отбележат на листчето важни за диалектологията и изобщо за науката данни: името и презимето на този, чийто израз сме записали (информатора), къде е роден и къде живее, на колко години е; датата, на която сме направили записа, също трябва да бъде отбелязана на листчето.
Ето как изглежда едно листче образец:
сеч`ак
Тов`а не `е, д`ете, к`амик. Тов`а е сеч`ак.
Е па сеч`ако, тов`а е п`ън, пен`юга, тов`а, дека ост`анува у земй`ата,
ког`а отсеч`еш д`ърво.
Цанко Медаров, род. с. Сапарево, жив. Кюстендил; 57 год.,
25.9.60 г.
Когато листчетата, събрани от няколко души, се подреждат заедно, на гърба на всяко листче непременно трябва да се отбележи и името на записвача, например: Пенко Димитров.
Досега не стана дума за друга категория изисквания, които стоят пред събирача на народни думи и изрази — за подбора на буквите при записването. Обикновено именно този подбор най-много плаши желаещия да събира диалектен материал. Но страховете са неоснователни. Спокойно може да се записва, като се внесат само някои опростявания, именно опростявания, в официалния ни правопис. С тях много лесно се свиква. Тези опростявания са следните:
- Буквата а не бива да се използува за означаване на звук ъ. Например, чуе ли се чет`ът, ще се пише чет`ът, чуе ли се чет`ат, ще се пише чет`ат.
- Мекостта на съгласните пред ъ ще се означава с ь, а не с буквата я, както е в официалния ни правопис. Например ако се изговаря търпь`ът, ще се пише търпь`ът, а не търп`ят, защото търп`ят означава изговор на меко п и след него `а!
- Когато гласната не е под ударение, ще пишем тази гласна, която чуваме. Например ако чуваме пеп`ер, ще пишем пеп`ер, ако чуваме зил`ену, ще пишем зил`ену, а не съответно пип`ер и зел`ено, както е в официалния правопис.
- Пишем тези съгласни, които чуваме. Например: гр`ат (ако се чува гр`ат) и гр`ад (ако се чува гр`ад, с д на края: така е в Трън); р`аскос (не р`азкос), одв`еде (не отв`еде).
- ь навсякъде може да се използува като знак за мекост, щом с ю или с я мекостта не може да се означи. Например: конь`е (с меко н пред е), с`оль (с меко л в края на думата), мъльч`и (с меко л пред ч).
- й навсякъде може да се използува, щом ю или я може да ни заблудят. Например зем`я е с меко м пред а, а земйа е с твърдо м и след него пред а с й; сравни също б`ял (с меко б и а след него) и бй`ал (с твърдо б и й след него пред а, както го произнасят в „екавските“ краища на България, когато искат да се подчинят на книжовните изговорни норми).
Най-сетне, ударението винаги трябва да се означава, даже и в едносричните думи, защото иначе няма как да се означат едносричните думи без ударение като до, за, към. Например: за с`ол
И така, другари, чакаме отклик по нашето предложение. Пишете. Събирайте думи. Не оставяйте да изчезнат безвъзвратно стотици, а може би и хиляди думи, свързани с отмиращия селски бит, със старите занаяти. Историята на българския език и науката въобще ще ви бъдат благодарни. Ако срещнете трудности, ако искате допълнителни разяснения, съобщете ни. Ще се опитаме да ви задоволим.