Разяснения за „Българско стихознание“

„Българско стихознание“ е издадено в тираж от 3078 екземпляра, както е отбелязано в карето, и днес е трудно да бъде намерено.

Някъде в средата на деветдесетите години Мирослав Янакиев замисляше ново издание на „Стихознанието“. Той започна да го чете внимателно с намерение да го редактира и актуализира — все пак от първото издание бяха минали повече от четиридесет години. Текстът е възпроизведен по авторовия екземпляр и в първите 50–60 страници се забелязват някои отметки и дребни редакционни поправки (например, на страница 21 е заграден следният текст: „В писмения език, безспорно, елементарни знакоразличители са буквите.“ — авторът на статията „Основы теории орфографии“ и на „Грамматика болгарского языка“ очевидно вече не можеше да се съгласи с това твърдение), а на с. 28 Янакиев е отсранил една смислова грешка. Запазено е и листчето с поправки и печатни грешки — тук то е включено като последна, 233-та страница във файла.

В крайна сметка М. Янакиев реши, че няма нужда да редактира книгата. Искаше му се само във второто издание да се включи като приложение статията Стиховият ритъм на Никола Йонков Вапцаров (сп.: Език и литература, III, 1948, № 3, с. 93–109).

Междувременно авторът беше поръчал някъде да му наберат на компютър текстовете на „Стихознанието“ и на статията за Вапцаров. Тези текстови файлове са включени в архива vert.zip. Там има и файл explan.txt, в който Янакиев дава някои обяснения. Изглежда, върху тези текстове не са правени никакви редакторски поправки.

И в двете публикации акцентната структура на стиха е отбелязвана по традиционния начин: с дъгичка се отбелязва неударената сричка, а с тире — ударената. В статията за Вапцаров Янакиев се е опитал с точка над дъгичката да отбелязва предакцента. Но това очевидно е било технически трудно, не е изпълнено последователно в статията и по-късно в „Стихознанието“ Янакиев се е отказал от тази практика. За сметка на това там той е въвел ъгълче, сочещо нагоре, за отбелязване на леймите.

(А. И.)