Мирослав Янакиев

На борба за висока езикова култура!

В сп. Младеж, 1954, № 8, с. 38–42.

Във великото строителство, което кипи по всички краища на земята ни, израстват и новите славни хора на родината. Вчерашното овчарче днес е квалифициран миньор, знатен гражданин на Републиката, вчерашният ратай днес управлява трактор. Нещо повече — трактористът става секретар на младежко дружество, пропагандист, депутат на трудещите се. Животът ни възлага сложни задължения — преки и косвени. Преките — служебни, организационни, всекидневни — често така поглъщат вниманието на човека, че той забравя косвените — грижите за всестранното си културно издигане. А тези грижи не бива да се изоставят. Без тях човекът се изхабява, превръща се в машина, губи усет към новото. Такъв вмашинен човек нашият живот не търпи и ще му нанесе тежки отрезвяващи удари.

Наистина има и хора, които черпят знанията си само от книгите. В нашата действителност те лесно се лекуват — дайте им обществена работа, помогнете им да я започнат добре и те ще се оправят. Повече грижи създават тези, които не четат достатъчно. Възложиш им доклад — те търсят да препишат най-отговорната му част — политическата, и пришиват към нея купища „конкретни“ факти, изобразяването на които кара засегнатите да се сърдят, похвалените да приемат равнодушно похвалите, а всички останали да се прозяват от скука. Поискаш им да напишат писмо или даже поздравителна телеграма — те изпадат е паника и ако няма откъде да препишат, с часове се потят, за да съчинят най-сетне някакъв безцветен сбор от клиширани фрази.

Сега, когато пред нашата младеж, пред всички трудещи се стои задачата, така точно изразена от другаря Вълко Червенков, „да се борим за богата, звучна, граматически образцова и пределно ясна българска реч“, трябва да разберем най-напред, че тази борба ще даде резултати само ако укрепваме у всички трудещи се навик да четат, да четат много и системно, да разширяват непрестанно кръгозора на познанията си за безкрайното многообразие на действителността. Само така те ще придобият богатство на речника си, само така ще постигнат висока езикова култура, а тогава, естествено, ще дойде и лекотата, и простотата в израза. Колкото по-малко са думите, с които си служи един човек, толкова по-сложни стават неговите изрази, защото той е принуден да изразява с цели върволици от думи това, което може да се каже само с две-три думи. Това звучи парадоксално, но е истина. В доказателство може да се посочи следният факт:

Реакционни американски езиковеди са изработили така наречения „бейсик инглиш“ — „съкратено издание“ на английския език, съдържащо само 850 думи. С този „бейсик инглиш“ те искат да подлъжат колониалните народи да изоставят родните си езици и по този начин да се подложат на асимилаторските домогвания на американските империалисти. Поради това че речниковият състав на този „език“ е нарочно сведен до 850 думи, едно просто изречение като „кокошката излюпи пиленцата“ може да се изрази на „бейсик инглиш“ само по следния удивително сложен начин поради липсата на съответните три думи: „Домашната птица от женски род застави малките домашни птици да излязат вън от яйцата си“.

Трябва да се стремим постоянно да обогатяваме своя запас от думи. Творчеството на големите български писатели и поети, съчиненията на видни прогресивни наши общественици, народните умотворения са неизчерпаем рудник на живи, изразителни и красиви думи и мъдрости. Великият руски език също така може да бъде използуван поради близостта си с нашия език за обогатяване, но разумно обогатяване на нашия речник.

А ние често затрудняваме общуването си с народа, като възприемаме неясни по строежа си руски думи, за които имаме прекрасни български съответствия. Защо ни е например непонятното руско „уровен“ (та и френското „ниво“), когато в нашия език отдавна се употребява точно със същото значение ясната за всички дума „равнище“? Защо трябва „да се считаме с решенията“, когато можем просто „да държим сметка за решенията“. Правилно черпи от речниковите богатства на руския език онзи, който, преди да заеме някоя дума, премисля дали няма да е излишна.

Как да се грижим за обогатяване на речника си ни учат трудовете на Георги Димитров, на другаря Вълко Червенков. Те ни дават пример как да използуваме и народното творчество, и постиженията на руския език. Докладите и изказванията на Георги Димитров са изпъстрени с хубави народни думи и поговорки. Ето как в речта си, произнесена пред Великото народно събрание на 11 февруари 1947 г., Г. Димитров майсторски разобличава с помощта на няколко народни мъдрости подривната критика на тогавашната „опозиция“. „Необходимо е — кори той „опозиционерите“ — да престанат да търсят под вола теле, както казва нашата българска пословица, да цепят косъма, да извъртат, да правят от всяка сламка стрела против Отечествения фронт и неговото правителство.“ С такива пословици мисълта на говорещия става близка, понятна на слушателя. При това тя се запечатва в паметта толкова по-здраво, колкото по-оригинална и по-уместна е пословицата, свързана с нея. Още десетилетия ще помним благодарение на сполучливо подбраните от Георги Димитров народни поговорки, че „опозицията“ във Великото народно събрание се опитваше дори от сламките да прави стрели срещу Отечествения фронт, дотолкова вражеско беше отношението й към българските трудещи се, към тяхната борба срещу домогванията на империалистите.

Георги Димитров и другарят Вълко Червенков въведоха в нашия език изразителната руска дума „говорилня“, за да назоват с нея един недъг в провеждането на някои събрания и заседания. Другарят Вълко Червенков проби път за прекрасния превод на руския „семимильный шаг“ с „кралимарковска крачка“. Той възроди почти забравените, но свързани със силно чувство думи „татковина“ и „робия“.

Но трябва веднага да се подчертае — да следваме примера на нашия незабравим учител и вожд, да се учим от грижата на другаря Вълко Червенков за езика, това не ще рече да повтаряме до шаблонизиране употребените веднъж от тях думи и изрази. Напротив, това ще рече сами да търсим хубави народни думи, уместни народни пословици и поговорки.

Да говорим със свои думи. „Трябва да избягваме да говорим с готови формулировки, които човек поема с паметта си, а не ги преработва с мозъка си“ — пише М. И. Калинин.

Особено трябва да се пазим от шаблонни епитети. Има хора, за които всичко е или „грамадно“, „огромно“, „възхитително“, „поразително“, или пък „нищожно“, „отвратително“. Когато такива хора ви говорят, вие скоро свиквате с тези гръмки, епитети и вместо да слушате какво ви се говори, започвате да броите колко пъти вашият събеседник ще „изогромничи“. Силните думи, за да не губят силата си, трябва да се употребяват рядко и на място.

Забеднява, загрозява се нашата реч и когато допускаме да се ширят в говора ни паразитни вметнати думи, като „значи“, „тъй да се каже“, „разбираш ли“, „ще знаеш“, „така“, „нали“, „разбира се“ и други подобни. Те също подтикват слушателя да ги брои, вместо да слуша внимателно.

Грижата за оригинален, собствен, богат израз обаче не трябва в никакъв случай да ни довежда до „подсоляване“ на говора с жаргони и „тарикатски“ или нецензурни думи и изрази. Младият човек е склонен да търси оригиналност „на всяка цена“. Понеже жаргонната и нецензурната „оригиналност“ живее все още като извънредно жизнен остатък от експлоататорското общество, с нея трябва да се води упорита борба. На младежите трябва да се разяснява, че тези изрази и думи, които те мислят за много „ефектни“, „оригинални“, са в същност остатъци от стария експлоататорски строй на обществото, че това, което на тях им се струва „ново“, защото не го чуват от своите възпитатели, е било характерно за крадците още през Средновековието.

През Средновековието, пък и по-късно — по време на капитализма — професионалните престъпници си служили със специален набор от думи, за да не ги разбират „обикновените хора“. Почти всички „тарикатски“ думи и изрази, употребявани от някои младежи, са заети именно от този жаргон на крадците. Нека младежите, които искат да говорят оригинално, знаят, че тарикатизмите са измърсени, изкаляни, пропити със смрадта на експлоататорското общество. От тях трябва да се гнусим, както се гнусим от всяка друга нечистотия. Езиковата оригиналност трябва да бъде чиста, почерпена от здравата народна мъдрост, а не от бунището на експлоататорските строеве.

Можем да бъдем уверени, че когато разкрием търпеливо и спокойно вековната изтърканост, шаблонност на жаргонните и нецензурните изрази, когато развенчаем тяхната „новост“, ние най-ефикасно ще се преборим с тях.

Паразитствуват в говора на много младежи и някои категории думи, като отглаголните съществителни имена и деепричастията. Отглаголните съществителни имена (завършващи на -НЕ или -НИЕ), често се нанизват по няколко и досаждат с монотонното повтаряне на окончанието -НЕ. Ето как звучи например част от една информация на младежки ръководител: „Някои комитети се оплакват от неоказване помощ и неосигуряване на средства за подготовката за зимното спортуване“. Как се е появило това безобразно „некане“ в информацията?

Някои младежки ръководители са възпитали у себе си добрия навик да преговарят и пишат по предварително изработени планове. Точките в плановете се изразяват обикновено със съществителни имена. Когато се говори или пише по такива планове, естествена е склонността да се запазват без промени точките-термини, като се превърнат направо в подлог или допълнение в някакво изречение. Така отглаголните съществителни имена започват да разширяват употребата си. Подражанието и аналогията ги размножават още повече. Авторът на цитираното по-горе изречение не е и помислил как да избегне натрапилото му се „некане“. А то би могло много лесно да се отстрани, като се употребят вместо глаголните съществителни имена лични глаголни форми: „Някои комитети се оплакват, че не им се помага и не им се отпускат средства, с които да подготвят зимното спортуване“.

Не е нужно да се изхвърлят всички отглаголни съществителни от езика ни. Това е и невъзможно. Нужно е, за да бъде речта ни леко разбираема българска реч, само да ограничаваме употребата им.

Деепричастията (завършващи на -ЙКИ) също трябва да бъдат употребявани умерено. Има българи, които почти във всяко изречение се смятат задължени да „икнат“ с „говорейки“, „обсъждайки“, „работейки“, „мислейки“, „учейки“ и пр. Изказванията на много младежки ръководители пъстреят от подобни грешки.

Но посочените типове езиково-граматични грозотии не са единствени. Те са само най-често срещаните. Аз ще се спра тук и още на един тип извънмерно широко разпространени грешки, които възникват на основата на така наречените „зевгми“ (спрягове). В изречението често се срещат части, които изпълняват еднаква служба в него — отговарят на един и същи въпрос. В желанието си да избегнем повторение ние пропускаме в еднаквите части думите, които биха се повторили. Получените словосъчетания именно се наричат зевгми (спрягове). Например вместо да кажем „българският народ и руският народ“ ние съкращаваме едната дума „народ“. Образува се зевгмата „българският и руският народ“. Зевгми са също изразите „колониалните и зависимите страни“, „написах и предадох информацията“. Но когато в зевгмата са спрегнати две прилагателни, не може да се членува само първото. Неправилно е например да се казва „Близкият и Далечен изток“ (вместо „Близкият и Далечният изток“), защото първият израз означава, че изтокът е едновременно и Близък, и Далечен. Когато се членува само първото прилагателно, зевгмата престава да съществува — останалите нечленувани прилагателни означават признаците не на различни предмети, а на един и същи предмет. Не е правилно също спрягащото съществително в зевгмата да се поставя във форма за множествено число, например „руският и българският народи“. То не е нужно. Кой би казал „Близкият и Далечният изтоци“?

Другарят Вълко Червенков подчертава в своето писмо до Ал. Пиронков, че трябва да се борим за граматически образцова българска реч. За да сложим здрави основи на тази борба, трябва без остатък да изчистим от говорната и писмената си практика посочените по-горе граматически неправилности, които подриват граматическите норми в езика ни. За да се постигнат обаче решителни успехи в тази борба, нужно е да се вземат организационни мерки за повишаване езиковата взискателност всред ръководните младежки кадри.

Слабо внимание отделят нашите младежи на своята езикова грамотност. Подава заявление младеж. Вземеш заявлението, взреш се: на десетина реда — петнадесет правописни грешки. А той е завършил средно училище. Напразно ще се оправдава, че преподавателят по български език не бил обръщал внимание на правописните му грешки. Правописът, що се отнася до елементарните му правила, може да бъде усвоен от всеки по-взискателен към себе си човек за няколко месеца. Нужно е поне да се прочете добре правописното ръководство, което представлява книжка с двадесет и четири неголеми страници!

Някой би казал, че в правописа ни има много неуточнени подробности. Това не е вярно. Неуточнените подробности са малко и несъществени. Наистина в редица правописни ръководства не е посочено как се пише думата „уточнявам“ — с начално „у“ или начално „о“. Но оправдава ли този пропуск на правописните ръководства някои среднисти, пишещи, „интелегенция“ с „е“ между „л“ и „г“? Оправдава ли той някои студенти, пишещи „ризолтат“. (вм. „резултат“), „боржоазия“ (вм. „буржоазия“), „социялизъм“ (вм. „социализъм“)?

С правописа на заявленията работата не свършва. Прочетеш заявление с лош правопис, съставиш си съответното мнение за този, който го е писал, и толкова. Но когато откриеш правописни грешки в няколко, само няколко думи на написан с огромни букви лозунг, тогава не може да не се запиташ: къде е била езиковата бдителност на тези, които са писали, и тези, които са преглеждали лозунга? Не може да не се запитате къде са били ръководствата на обществените организации, обединяващи усилията на трудещите се в борбата за социалистическа култура, част от която е, както недвусмислено посочи това другарят Вълко Червенков, и борбата за по-висока езикова култура?

Нужна е борба за разгръщане на повсеместна езикова и правописна бдителност. Стремежът към правилен езиков израз, към безупречен правопис трябва да стане постоянна грижа на дружествата на Димитровския съюз на народната младеж. Ако желаем да постигнем резултати в борбата за висока грамотност, за чиста, богата, правилна българска реч сред младежите, ръководните органи на ДСНМ трябва да държат сметка за езиковото качество на нагледните материали, на всички надписи в работните помещения, на всички писма, преписки, информации и др., както се контролира всяка друга страна от дейността на младежките организации. Ако на едно дружествено ръководство в Нармаг се поиска сметка за правописни грешки по ценовите картончета на витрините, можем да бъдем уверени, че вниманието на младежите от предприятието към езиковата грамотност сигурно ще се изостри. Ако на едно квартално или селско дружествено ръководство се поиска сметка за правописните грешки, допуснати в лозунгите, плакатите, или стенвестниците из квартала или селото, това непременно ще накара младежите по-внимателно да се отнасят към въпросите на езика и правописа.

Когато нашите младежи се научат да надникват в правописния речник не само когато пишат домашните си за училище, но и когато пишат доклад, информация, лозунг, тогава спокойно ще можем да кажем: борбата за висока езикова култура е здраво подета, изпълняваме указанията на Партията. Когато езиковите списания и Институтът за български език при Българската академия на науките бъдат затрупани от езикови въпроси, задавани от наши младежи, тогава борбата за богата, звучна, граматически образцова и пределно ясна българска реч ще може да се смята за разгърната.