Мирослав Янакиев

„Вертолет“ или въртолет

В сп.: Език и литература, XIV, 1959, № 5, с. 408–409 [в: Христо Първев. Христоматия по практическа граматика на българския език. София, 1971, с. 173–175; = В: Христо Първев. Христоматия по езикова култура. София, 1980, с. 265–267].

В редакцията на списанието ни се получи писмо от Т. Иванов, с което се оспорва казаното от М. Въгленов (в кн. 1 на настоящата годишнина) за морфемния състав на руската дума вертолет. Според другаря Иванов верт- в руското название на хеликоптера не е славяският корен, който виждаме в глагола вертеть и който в българския език гласи върт- (срв. глагола въртя). Според него началната морфема във вертолет е коренът на прилагателното вертикальный, което и на български гласи вертикален, та поради това предложението на М. Въгленов да се казва у нас въртолет, а не вертолет не трябвало да се възприеме. Основание за своята етимология авторът на писмото вижда във факта, че характерно за хеликоптера като летателен уред е вертикалното му излитане и приземяване.

В своите разсъждения другарят Иванов прави две грешки — едната логическа, другата езиковедска. Да разгледаме най-напред логическата страна на въпроса. Като обобщава дефинициите на понятието хеликоптер, дадени в няколко речници и енциклопедии, Иванов заключава следното: „Изобщо думата хеликоптер е възприета във всички езици като представа за летателен апарат, по-тежък от въздуха, способен да излита и каца отвесно.“ В това определение като отличителен признак (differentia specifica) на понятието хеликоптер погрешно се сочи способността за отвесно излитане и приземяване. Но в авиационната техника се прави сериозна разлика между хеликоптерите и летателните уреди, способни да излитат и кацат отвесно.

Напоследък бяха конструирани редица нови такива уреди, все притежаващи способността да излитат и кацат отвесно. Наричат ги с най-различни нови имена: конвертоплани (от лат. converto ’обръщам’), колеоптери (ог грц. κολεὸς ’ножница’), турболети (от турбина). В Съветския съюз даже се използва обобщително название „вертикально взлетающие самолети“. Никому обаче и наум не идва да ги нарича нито хеликоптери, нито „вертолети“. Напротив, както може да се провери в издадените ежегодници на „Большая советская энциклопедия“ (1957 и 1958), за „вертикально взлетающие самолети“ и за „вертолети“ се говори поотделно. И така в авиацията въртолетите (хеликоптерите) и вертикално излитащите самолети са различни неща.

Каква е езиковедската грешка на другаря Иванов?

Той не е взел пред вид причините, поради които думата хеликоптер е изместена в руския език от думата вертолет. Както и с думата самолет, изместила чуждицата аероплап, с вертолет се е целело да се отстрани една неславянска в морфемния си състав дума. Какъв смисъл би имало заменянето на хеликоптер с вертолет, ако верт- не е руски, славянски корен? А прилагателното вертикальный е безспорна чуждица в руския език. То произлиза от латинската verticalis ’отвесен’. Ако ще извеждаме вертолет от „вертикален полет“, по-добре ще е да си запазим хеликоптер. Народът би казал: „От трън, та на глог!“

И така няма съмнение, че в руската дума вертолет коренът е същият, който виждаме и в глагола вертеть. М. Въгленов е прав, като настоява на български да се казва въртолет, а не вертолет. Интересно е обаче да се установи на какво се дължи несъответствието на „вътрешните форми“ на гръцкото по морфемния си състав хеликоптер и славянския му превод вертолет (въртолет). Както личи от разясненията на М. Въгленов, точният славянски превод на хеликоптер би трябвало да гласи „витлокрилец“, „перкокрилец“ или „винтокрилец“. (Думата винт, макар и по произход немска, е засвидетелствувана твърде отдавна в славянските езици и не се осъзнава като чуждица.) По-точно гръцко съответствие на въртолет (вертолет) е гироплан (или с френски изговор жироплан), поне доколкото -план в аероплан бе преведено с -лет (лёт).

Че именно гироплан (жироплан) е образецът, по който е образувана думата вертолет, личи не само от морфемния й състав, но и от точното й значение. С нея русите назовават не само хеликоптерите, но и автожирите. (Срв. статиите „Геликоптер“ и „Автожир“ в „Большая советская знциклопедия“, второто издание.) А, както е посочил и Въгленов, на Запад с название гироплан (жироплан) си служат, когато искат да дадат общо наименование и на хеликоптерите, и на автожирите. Поради това, че днес вече автожири не се използват във въздухоплаването (или поне не се проектират и строят), думата вертолет остава да означава само хеликоптер. Обратно, през трийсетите години, когато достатъчно сполучливи конструкции хеликоптери още не е имало, думата вертолет е означавала почти изключително автожир. В излезлия през 1935 г. първи том на тълковния руски речник под редакцията на проф. Д. Н. Ушаков, а по недоглеждаме и в излезлия през 1951 г. т. 2 на академическия „Словарь современного русского литературного языка“ значението на думата вертолет е отъждествено със значението на думата автожир.