Мирослав Янакиев

За реда на думите в изречението

В сп. Работническо-селски дописник, 1954, № 6, с. 27–30.

Изреченията са съставени от думи, всяка от които изпълзява определена служба — подлог, сказуемо, допълнение, обстоятелство, определение. Каква служба ще изпълнява една дума в изречението, дали ще бъде подлог, сказуемо, допълнение и т. н. зависи преди всичко от нейната граматическа характеристика, т. е. от това, какъв дума е тя — съществително, прилагателно, глагол, наречие, предлог и пр. Службата на думата обаче зависи и от мястото, разположението й спрямо другите думи в изречението. За да се изрази езиково определена мисъл с няколко думи, нужно е те да се подредят по определен начин. Ако се разместят думите в едно изречение, смисълът му или ще стане неразбираем, или ще остава неясен при първо прочитане, или пък ще се промени.

Когато пишем, често в хода на писането ни хрумва да добавим някоя и друга дума за „пояснение“ на мисълта си. Без да обмислим внимателно къде да вмъкнем добавката, ние я пъхваме, където ни се стори от пръв поглед най-удобно. „Първият поглед“ обаче може да ни предпази само от груби словоредни грешки — от грешки, които биха направили изречението напълно неразбираемо. А има словоредни грешки, които принуждават читателя да се позамисля, за да разбере писаното, задразват го, развалят му впечатлението от четеното, карат го да си каже: „Лош стил!“

Тези грешки не се забелязват „от пръв поглед“, особено ако този поглед е на автора. Авторът обикновено така е свикнал с мисълта си, че подредбата на думите, възникнала най-случайни при оформянето на тази мисъл в изречение, му се струва подходяща, добра. Понякога той даже горещо защищава пред редактора „своя“ ред на думите, обявява го за „единствено възможен да изрази мисълта му“, призовавайки на помощ „чувството си“, „езиковия си усет“. А за редактора, както и за всеки друг читател, нуждата от словоредна поправка може да е съвсем очевидна.

В българския език словоредните правила са многобройни и трудно се откриват. Поради това някои остават с впечатление, че българският словоред е свободен, и викат на помощ „усета си“, за да оправдават и най-причудливите нанизи от думи, сътворени в творческите им мъки. Тези „усетници“ трябва да знаят, че „усетът им“ не е нищо друго освен преднаучно и поднаучно познание на граматическата система на езика. „Езиковият усет“ е сбор от правила, които не са получили абстрактна, граматическа формулировка. Усетът съдържа субективни примеси и може да заблуждава.

Наистина нашата граматическа наука не е изследвала още достатъчно задълбочено словоредните правила в езика ни, но все пак някои — най-видимите — са открити. Когато можем да се опрем на тях, нямаме нужда от усета си. Те трябва да се спазват, за да не бъде стилът ни за нас добър, за другите лош¹.

Целта на настоящите бележки е да активизират в съзнанието на дописниците едно словоредно правило, което много често се нарушава в печата, макар че отдавна е формулирано в граматическите ръководства. В най-общия си вид то гласи така:

Пояснението на една дума в изречението стои непосредствено до нея (пред нея или след нея). Когато към една дума има повече от едно пояснение, трябва да се пазим от двусмислици. Ако има двусмислица, нужно е основно прередактиране на изречението.

Двусмислици се пораждат обикновено, когато поставим не на място предложените пояснения, т. е. тези пояснения, които се състоят от предлог и имена или местоимения. След глаголна форма те са обстоятелствени пояснения или косвени (непреки) допълнения, а когато стоят след съществително име, те може да се тълкуват и като негови определения. Тази именно възможност задразва читателя, когато едно предложно пояснение на глаголна форма не стои непосредствено след нея.

Ето например във в. „Труд“ (бр. 140 от т. г.) в статия за град Стара Загора е допуснато двойно прегрешение спрямо посоченото по-горе правило:

„… градът е бил заселище от незапомнени времена на тракийци, македонци, римляни, византийци и турци.“

Тук „от незапомнени времена“ е обстоятелствено пояснение за време — отговаря на въпрос „откога е бил заселище градът?“ — и следователно се отнася към глаголната форма „е бил“. От друга страна, „на тракийци, македонци“ и т. н. е определение на „заселище“. Вмъкването на обстоятелственото пояснение „от незапомнени времена“ между „заселище“ и неговото определение дразни читателя. А достатъчно е да поставим „от незапомнени времена“ там, където изисква граматическото правило, и изречението става напълно гладко:

„… градът е бил от незапомнени времена заселище на тракийци, македонци“ и т. н.

Нарушение на посоченото словоредно правило е допуснато и в дописката на К. Генчев „Народен концерт“, поместена във в. „Отечествен фронт“ на 28 май т. г. Предългото първо изречение на дописката гласи:

„Вчера в Пазарджик гостуваха народните певици от групата „Народни песни“ в Радио София в състав Маша Белмустакова, Мита Стойчева, Лалка Павлова, Ика Стоянова и Мария Бакърджиева, които изнесоха с голям успех в салона на театъра народен концерт от български старонародни и съвременни песни за ТКЗС.“ Тук изразът, започващ с „които“, се отнася пряко към думата „певици“, а е твърде далече от нея. Фразата звучи неправилно. Ако вместо „които“ се постави „те“ и по този начин сложното изречение се раздели на две прости, дописката двойно ще спечели — и словоредната грешка се избягва, и мисълта става по-леко разбираеми.

Друг пример:

„От два дни насам самолетите засяват ориза със стимулирани семена по метода на академик Методи Попов.“

Като оставим настрана правописната грешка (в правописния речник се препоръчва Методий, а не Методи!), в това изречение има две грешки. Едната не е словоредна — авторът би трябвало да пише „самолетите засяват стимулирани оризови семена“, а не „самолетите засяват ориза със стимулирани семена“. Другата грешка е словоредна. Словосъчетанието „по метода на академик Методий Попов“ пояснява думата „стимулирани“. Затова то трябва да стои непосредствено до нея, а не до „семена“. Поставено след „семена“, това словосъчетание може да се тълкува и като обстоятелствено пояснение към глагола „засяват“, като че академик Методий Попов е създал метод за засяване на ориз със самолет. Двусмислицата дразни.

Но ако преместим „по метода на академик Методий Попов“ пред „семена“, тогава пък думата „стимулирани“ ще се отдалечи много от думата „семена“. А тя е нейно пояснение. Възникналата словоредна проблема може да се разреши само като преместим „стимулирани“ след „семена“:

„… самолетите засяват оризови семена, стимулирани по метода на академик Методий Попов.“

Изводът е: когато причастия или прилагателни имат свои пояснения, най-добре е да стоят след определяното от тях съществително име.

Изобщо, когато търсим място на едно пояснение в изречението, винаги трябва да преценяваме къде ще е по-удобно да стои то — пред или след поясняваната дума, — щом като мястото му не е определено от други словоредни правила. Предложните определения и определителните изречения задължително стоят след поясняваната дума в българското изречение, но, както видяхме, съгласуваните определения (прилагателни и причастия) могат да стоят и пред определяната дума, и след нея. Не е определено спрямо глагола и мястото на обстоятелствата и допълненията. Те може да стоят и пред, и след него там, където няма да предизвикват двусмислица.

А не е потърсил да избегне чрез разместване на думи опасността от двусмислица например Н. Пешевски в следното изречение от дописката си „И второто окопаване привършва“ (в. „Труд“, брой 140 от т. г.):

„Ранната сеитба на пролетните култури (тук е пропусната запетая!) особено на памука, му даде възможност да извърши всичко срочно и доброкачествено.“

Тук думите „срочно и доброкачествено“ са обстоятелствени пояснения за начин, но поставени след думата „всичко“, те неволно се свързват в съзнанието на читателя с тази дума и зазвучават като нейни определения, още повече, че тя привлича върху себе си логическото ударение, а освен това „доброкачествено“ рядко се употребява в служба на наречие. Понеже „всичко“ е пряко допълнение, можем да го преместим пред глагола „да извърши“. Тогава изречението би получило задоволителния вид:

„Ранната сеитба на пролетните култури, особено на памука, му даде възможност всичко да извърши срочно и доброкачествено (или „добре“!).“

Работата над подреждането на думите в изречението е съществена част от стилно-езиковата обработка на готвените за печат материали. Тя не бива да се подценява. Трябва да се помни, че това, което е ясно на автора като автор, на читателя може да бъде пречка в четенето.