Александър Иванов

Когато нещата не вървят

Изчезна ми текстът!

Може да е съвсем безобидно, а може да си го загубил. Дано си прочел вече отговора на „Какво стана?!“. Хубаво е да пуснеш клавиатурата и мишката и да помислиш.

Първи и най-безобиден вариант — минимизирал си прозореца.

В Windows това става с клавишна комбинация Windows Key+M или Windows Key+D. Клавишът Windows Key обикновено е долу вляво между клавиша Ctrl и клавиша Alt и на него се вее прозорчето на Windows. С мишката или с тъчпада също може да си минимизираш прозореца случайно.

В много съвременни сглобки на Linux бързите клавиши за минимализиране/максимализиране на прозореца са изключени, защото от тях много полза няма, а вреда, както виждаш, може да има. Все пак опитай с двойките клавиши Alt+F9/Alt+F10 или Alt+F10/Alt+F11 — ако някоя от тези двойки работи, запомни тази възможност.

При този случай прозорецът с програмата ти (значи — и с текста) се вижда в панела за задачите (англ. taskbar). Ако не разбираш за какво става дума, погледни страницата от Уикипедията „Taskbar“ — на нея има достатъчно картинки. Чукни с левия клавиш на мишката върху името на твоята програма в панела за задачи и прозорецът с текста ще ти се отвори. Разучи малко поведението на прозорците, за да не се изненадваш така.

Втори вариант, сравнително безобиден — затворил си прозореца с текста.

Обикновено това става с Alt+F4. Трудно е да се натисне случайно такава комбинация, ама знам ли? И пак може случайно да си натиснал с мишката или тъчпада кръстчето в заглавния ред, с което се затваря прозорецът.

Ако текстът ти е записан и няма редакции след записа, прозорецът на програмата ще се затвори без каквото и да било предупреждение. Извадил си късмет. Стартирай си пак програмата и си отвори текста.

Ако текстът не е бил записан, ще се отвори диалогов прозорец, където програмата те предупреждава, че искаш да я спреш, без да си записал текста. Ситуацията предоставя три възможности. Да натиснеш бутона Cancel и да отмениш действието по затварянето на прозореца. Да натиснеш бутона Save, да запишеш текста и да излезеш от програмата. И най-накрая има бутон с надпис Don't Save („без запис“) или нещо такова — като натиснеш точно него, ще излезеш от програмата, без да си записал промените във файла. Ако не си искал точно това, сърди се само на себе си. И без това никой не може да ти помогне.

Трети вариант — много лош! — наистина си си изтрил текста.

По този вариант се плъзгат хора, които имат известен опит в работата с компютър, но не снизхождат да научат още малко уж „технически подробности“. За съжаление, сред филолозите такива хора има много. Очевидно при тези хора годините работа с компютър нямат много значение.

Нещата се развиват горе-долу така. Пишеш си текста, привикнал си периодично да натискаш Ctrl+S и това е много хубаво. С тази клавишна комбинация си записваш данните (текста, например) във файла. Все едно, че си използвал от менюто File > Save.

Имаш бърза работа, може да си малко притеснен, гледаш текста до клавиатурата и вместо Ctrl+S, натискаш Ctrl+A. Нормално — S и A са съседни на клавиатурата и лесно се бъркат. Само че бързият клавиш Ctrl+A маркира целия текст (A е мнемоника от all). Не поглеждаш екрана и натискаш Enter или шпацията — всичкият ти текст се заменя с нов ред или, съответно, с шпация. Поглеждаш екрана и виждаш бял лист.

„А, какво стана?!“

Тук е моментът да вдигнеш ръце от клавиатурата и да помислиш. Вместо това мнозина натискат Ctrl+S. Разбираемо е, нали точно това са се опитвали да направят. Само че така записват във файла си „празен текст“…

Дотук нещата все още са обратими. Но ако сега ти хрумне да излезеш от програмата, да я стартираш отново и да си прочетеш текста „начисто“, ще изчетеш… „празен текст“. Нали точно това си записал току-що!? В известен смисъл ситуацията е дори по-лоша, отколкото ако си си изтрил файла.

Какво е трябвало да направиш?

Ако си забелязал, че си маркирал целия текст, махни маркировката — чукни с мишката в текста или раздвижи курсора с курсорните клавиши. Близко до ума е, че не трябва да използваш символни клавиши (шпацията, табулаторният клавиш, Enter, Backspace също въвеждат символи, макар и „прозрачни“).

Ако вече си заменил текста си с някаква глупост или дори ако вече си го записал във файла, все още можеш да използваш командата Ctrl+Z (равнозначна е на Edit > Undo от менюто). Тази команда последователно премахва в обратен ред редакциите, които си направил. Използвай я веднъж, два пъти, докато възстановиш текста си. След това внимателно го запиши.

Имай предвид, че командата Ctrl+Z (undo) работи само докато не напуснеш програмата. Ако излезеш от програмата и я стартираш отново, никакво undo не работи!

Следователно:

—  разучи поведението на прозорците;

—  разучи бързите клавиши; да си направиш листче подсказвалка (пищов) никак не е лоша идея;

—  първо разучи командата undo (Ctrl+Z) — тя рядко се използва, ама когато потрябва, е много необходима; има и команда redo (Ctrl+Y), която възстановява редакциите, премахнати с undo, ако се престараеш.